ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Прозренията на една майка

Прозренията на една майка

Преди седмица в едно кафене:

Бременна съм. Имам нужда да ми кажеш всичко, което знаеш за майчинството. Всякакви съвети за раждане, кърмене, хранене, ваксини, лекарства, там за родителски кооперативи, демократично училище, какво да правя, ако е някакво лудо дете и бие другите, ами ако е плах, ако не иска да учи….

Това продължи още, но аз толкова се стъписах, че спрях да слушам. Онемяването ми изненада дори самата мен. Рядко оставам безмълвна за повече от 10 секунди. Тази прекрасна бъдеща майка ме гледаше с ококорените си сини очи и отвори с нетърпение тефтера си, готова да си води записки. А аз мълчах като пукел.

– Добре ли си? – попита ме тя.

– Добре съм. Честито за бебето, много се радвам за теб! Ама ти затова ли искаше да се видим "спешно"? И защо си извадила този тефтер?!

– Затова, да. Нямам време, в 5-ия месец съм. Правя си срещи с всички познати с деца и събирам съвети. Искам също да ми кажеш всички книги за родители, които според теб трябва да прочета. Има ли разни форуми, в които да се включа? Ти кои сайтове четеш? Можеш ли да ми ги изпратиш да ги следя?

– Спри се, моля те. Ама ти сериозно ли?

– Сериозно, разбира се! Ти какво се учудваш? Мислех, че поне ти ще ме разбереш! Помня, че и ти така правеше, нали? – с доза обида попита приятелката ми.

Права е. Точно така направих, когато забременях. Изчетох всичко, събирах съвети, водех си записки. Приех бъдещата си роля на майка като някой бизнес проект и вложих всичките си управленски умения, за да го организирам по най-добрия начин. Но днес, като майка на шестгодишен, ясно си давам сметка, че нищо от онези съвети и записки не ми свърши работа.

– Не! Бих могла, но няма да те убеждавам в красотата на естественото раждане, в ползите от кърменето и привързаното родителство, няма да ти проповядвам за смисъла на свободата на детето, естественото учене и т.н. Това са все популярни в днешно време теми, за които можеш много да прочетеш – и за и против. Това, което мога да ти споделя, са онези прозрения, до които аз съм достигнала в своя опит на майка.

Ето част от майчинските ми прозрения:

Деница е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия и се занимава с  танцова терапия. Вярва, че всеки човек е творец и затова създава и програмата “Аз творя Живота си” Деница е и майка. Вярва, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат таки...