ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Първо думите, а после и шамарите

Първо думите, а после и шамарите
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Напоследък си мисля кога ще претръпнем от новините за бити и убити жени. От възмущение, от безсилие. Всъщност ние сме претръпнали вече  – далеч по-живо и забавно е под снимка на кметицата, облечена в тоалет made in Assenovgrad на Виенски бал в София, отколкото под поредното отворено писмо, нали?

"Лейди Гага не е никаква актриса - няма какво да говорим! Тя просто е избрана изключително добре за тази роля... Тя е перфектна за тая роля – с големия си нос, с дебелия си задник... С нелепия начин, по който изглежда. Аз казвам к'вит са нещата . Тя наистина е перфектен музикант и точно това несъответствие на талант и визия са перфектни за тази роля. Иначе тя играе като кандидат-студентка за ВИТИЗ. Сега нема к'во 'а си говорим глупости." (Асен Блатечки, Нова телевизия, 26 февруари)

Нема, да. Нема к‘во. Друго си е да си изкласил ВИТИЗ и да ги разбираш нещата.

Това е насилие. И това не е нещо ново, защото в нашето общество – това по-горе е нормално. Това е толкова нормално, че дори не се усеща като насилие. Малцина реагират.

Думите са най-големият насилник. Те са плод на ценностите. Ценностите преминават в мисли, а мислите в думи. А думите в действия.

Не можеш просто да се зарадваш, да поздравиш, да кажеш „Браво!“ –  не, трябва да го стъпчеш, унизиш, да си потупаш сам егото с оценката ти „дали става“. С тоя нос. С тоя задник. Не можеш просто да си добър, защото добри алфи няма, нали?

Насилието започва от люлката – от онова чувство, което мама и татко насаждат в детето, че най-важното е видимото за очите и че самочувствието ти стъпва върху това да тъпчеш другите. С думи, а ако не успееш с думи, с бой. Научи какво е положението в шамарената фабрика от малък и гледай да не си от страната на бузата.

Тъпчи, който изглежда по-слаб, по-чувствителен. По-грозен. Търси уязвимите точки – онова с големия нос, онова дебелото, онова с бенката, онова, което ти прилича на „мангал“, онова, което заеква... Научи се да мачкаш още отначало. Научи се да се изживяваш като много повече от другите хора. Мачкай селяните, мачкай по-грозния, мачкай по-бедния, мачкай човека, който знае да казва „моля“ и „благодаря“, мачкай и този, който знае да казва „извинявай“ –  даже него най-много го мачкай, защото е джакпот за егото ти. Заслужаваш най-доброто. Най-хубавата жена. Най-богатият мъж. Създай си „ниво“, създай си мит, така се успява в България. Не изпускай тоягата, бий, за да те уважават.

Думите са най-големият насилник. А жените са най-големите потърпевши –  до такава степен сме приели това „к‘ва е истината“ и колко е важно да нямаме дебели задници и криви носове, да бъдем оценявани по това как изглеждаме, а не по това какво постигаме. Дори не разбираме защо сред нас има някакви (грозни, лесбийки, може би джендърки?), които сега на 8 март излизат на улицата да протестират за нещо, забравих за какво.

За нормалност може би. За това да сме част от цивилизования свят, където дебели и стари жени също ходят на плаж и печелят Оскари, а за обида някой може да си изпроси съд, а за шамар – затвор. 

Разбирате ли, тези неща са свързани. Не можем просто да намалим домашното насилие, защото ще има законови промени – да, това са мерки, които се молим да са ефективни, да стреснат някого, да се намали непосредственото страдание. Но насилието ще спре, когато първо угасне в думите, а после изчезне и от ценностите. А за това има 2 – 3 поколения работа. Така ги виждам аз нещата. 

 

А сега прочетете това! Нещо хубаво! 

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.