Общество

Психологът Катя Кръстанова: Историята на Диана Димитрова е като по учебник

Психологът Катя Кръстанова: Историята на Диана Димитрова е като по учебник

Снимка: Личен архив Диана Димитрова/Фейсбук

След като Софийската районна прокуратура отказа да образува дело по случая с актрисата Диана Димитрова, която заяви, че е била жертва на насилие, и Юлиан Вергов проговори и обяви своята версия. Актьорът отрече да е извършвал физическо насилие и стана ясно, че обмисля дали да заведе дело за клевета. От своя страна Диана Димитрова също обяви, че ще ще съди Юлиан Вергов за клевета. 

За да представим важните гледни точки за темата, продължаваме да търсим мнението на специалистите. Ето какво каза специално за "Момичетата от града" Катя Кръстанова - клиничен психолог и психотерапевт във Фондация "Асоциация Анимус".

Какъв е вашият коментар по случая от позицията ви на психолог с дългогодишна практика?

От гледна точка на моята практика това е един обикновен класически случай, който се случва на десетки жени в  страната. Става дума за връзка или интимни отношения, без съжителство, без общо домакинство, които приключват в един момент, и едната, и другата страна упражнява агресия поради различни вътрешни емоционални причини, свързани с раздялата. В крайна сметка тези случаи не са защитени от българското законодателство, с оглед на това, че за тях не могат да бъдат постановени ограничителни заповеди, които да опазят потърпевшия от последващи действия на извършителя. А от друга страна, когато имаме такива - от типа лека телесна повреда в условията на история на интимни отношения - всички тези случаи се разглеждат под частна тъжба на пострадалото лице, както прокуратурата е препоръчала на Диана Димитрова да направи, ако желае (прокуратурата е установила, че няма данни за престъпление от общ характер).

Какво е развитието на случая от тук нататък?

Никой не знае как изглежда ситуацията, тъй като не сме свидетели на случилото се, но това, че прокурорската проверка е завършила без образуване на дело за престъпление от общ характер, не означава че Диана Димитрова не може да потърси правата си по частна тъжба, както самия прокурор написал.

Прочетох становището, качено от Диана Димитрова на личния ѝ профил във Фейсбук, и там ясно се вижда, че няма да има  преследване от общ характер, но тя би могла да продължи с тъжба от частен характер защото става ясно, че  в този контекст има лека телесна повреда и има инцидент. Какъв точно е бил инцидентът и дали новата проверка на прокуратурата и полицията няма да установи нещо друго, ние не знаем - просто трябва да изчакаме. 

Катя Кръстанова
Снимка: личен архив 

Специфичното при този случай е най-вече широкият медиен отзвук. Какви изводи можем да направим?

За съжаление, най-тъжният извод не е точно от историята, а по-скоро от реакцията на обществеността, свързана със нея, и  и той е горе-долу, че: българското общество все още живее сто години назад, във времето на „Гераците”. Нагласата сред жените е от типа свекървите тормозят снахите - после снахите в качеството си на свекърви започват да тормозят следващото поколение. Идентифицираме се с насилника като форма на справяне със собствения си травматизъм, собственото си усещане за безпомощност - това е защитен механизъм, който работи в семейства, в които се упражнява домашно насилие, там и децата влизат в това преживяване.

Жените в България са много уязвими и предпочитат да се идентифицират с агресора, вместо да подкрепят жертвата.

Това виждам от всичко, което се случи в публичното пространство. Неразбирането как точно това се е случило по този начин, е много тъжно, защото това, което представя Диана Димитрова в публичното пространство, е всъщност една много банална история на една жена жертва на насилие, основано на пола, като част от интимни отношения. Факт е, че жените като Диана са десетки, поне аз съм срещала много такива жени, чиито преживявания и истории са аналогични на това, което тя разказа.

Как, според Вас, този засилен публичен интерес към случая би се отразил на други жертви в подобна ситуация?

Нашата организация предоставя услуги за подкрепа на жертви на домашно насилие и насилие, основано на пола, и жертвите са наистина много, много - нашите клиенти са далеч над капацитета на възможностите ни да покрием всички потребности.

От тази публичност страдат жертвите на насилие, които ще бъдат разколебани дали да потърсят помощ и подкрепа от страх дали ще им се повярва, дали ще могат да получат защита, дали ще могат да получат възмездие - всъщност това е проблемът.

Има региони в страната в които жертвите на домашно насилие мълчат, не търсят помощ, не си търсят правата и не се опитват да се справят с домашното насилие. За 2022 г. нямаме нито една искова молба по Закона за защита на домашно насилие в района на Крумовград, нямаме нито една и в Момчилград. Това показва, че жертвите на домашно насилие в тези региони мълчат. След като в столицата една жертва на насилие, основано на пола, не може да получи подкрепа какво остава в едно малко населено място с традиционни патриархални нагласи. Това е голямата тъжна последица, че много жертви ще продължат да мълчат.

 

Вълната от реакции по казуса не спират - вижте различни позиции тук!