Напоителният хейт към Диана Димитрова, която обяви, че върху нея е оказано насилие и прокуратурата се самосезира, повдигна завесата на една много тъмна материя, от която цялото ни общество е застигната. Затова потърсихме мнението на специалистите, както ще продължим да го правим и занапред и не само във връзка с този случай.
Същевременно след дълго медийно мълчание и след като Софийската районна прокуратура отказа да образува дело по жалбата на актрисата, Юлиан Вергов проговори и обяви и своята версия, а днес съобщи в социалните медии, че ще играе 100-то представление на "Богът на касапницата".
Ето какво каза психологът и психотерапевт Гинка Георгиева в ексклузивен коментар за "Момичетата от града":
С това женско поведение на хейт към жена може да видим колко силно е заложено насилието в нашата страна. И това е факт, защото ние сме възпитавани от поколения, отгледани чрез насилие.
И е сложно хора, преживели насилие, да отгледат децата си с възпитание в любов и смирение. Мисля, че ние си го носим на генетично ниво. Затова този хейт е толкова явен.
От друга страна - в цял свят е доказано, че хората на изкуството до голяма степен са по-различни от нас - обикновените хора, и това се вижда с просто око с живота на художници, артисти, певци, с примери като Ван Гог, Моцарт, много други.
По какъв начин талантът е свързан с палотогията?
В това няма нищо лошо. Всеки от нас има някаква патология, но в един момент тя може да бъде нараняваща. Тук е пропускът на нашето общество и не смятам, че на психотерапията се обръща внимание въобще.
Мисля, че хората на изкуството трябва да бъдат специално подкрепени. Работя с много творци и тези техни странности избиват под една или друга форма. Обществена тайна е, че тази сложност на характера се успокоява с голямо количество алкохол или наркотици. Абсолютен факт, който виждам като психотерапевт. Тук не знаем кое вещество е подействало.
Има много неясноти по този казус с Юлиан Вергов – доколко е бил предизвикан и въобще провокацията допустимо оправдание ли е за насилие? Точно това ни дава психичното възпитание. Обикновено, когато у човек е провокирана много силна и необяснима агресия, е имало случаи другата страна да не разбира какво прави и дори нищо да не прави - предизвиква агресия. Самата патология в някого провокира такива чувства, че той да не може да познае дори себе си. Разбира се, това не оправдава ничие насилие, но смятам, че цялото ни обществото страда от такова незнание как се случват психичните процеси в хората.
Ние много настръхваме за страни като Норвегия и Швеция, където дори да повишиш тон на детето си, то ще ти бъде отнето, но наистина понякога е въпрос на законност човек да носи отговорност първо за себе си.
За мен тази тема с насилието, породено от предно насилие, беше болезнена, защото като майка на две деца съм ги удряла и двете. С онези "възпитателните шамарчета", които няма да мога да си простя никога и ще занеса вината в гроба си. Истината е, че в нас има толкова насилие и е нужно всъщност да бъде разпознато и лекувано, защото насилникът се срамува да признае вината си. Ако ние спокойно можем да кажем:
Да, аз съм насилник, искам да се лекувам, както всички други патологии,
тогава нещата биха стояли по друг начин. Но за мен хейтът провокира още повече насилие.
В случая с Диана Димитрова хората я обвиняват, че е мълчала толкова години и питат защо чак сега излиза с този случай. Всеки прави своите компромиси в живота си, за да оцелява. В нейния случай - това е била кариерата й, която й е била нужна заради препитанието. Когато човек реално е опрял до това как да се издържа и „какво ще ям“, има такова мислене, че не го интересува кое е добро и кое е лошо. Той просто трябва да оцелее.
Срамът също може да е причина защо е скрила историята. Тук изниква въпросът: „Какво ми има на мен?“. Трябва случаят да се погледне от двете страни, и то много прецизно, не само от следователи и прокуратура.
Но крайностите в изказванията и на двете страни показват доколко ние сме изтъкани от агресия. Това е основното, което виждам, и за съжаление, го разпознавам и в себе си.
Две поколения преди нас са живели във време войни и в хронична борба за оцеляване. За да се излекува тази всеобща травма от насилието, трябва да минат две-три поколения, за да могат хората да заживеят спокойно. Но ето сега дойде друга война, която травмира населението, особено тук сме много чувствителни и се активират душевните ни рани, които не осъзнаваме, но те са част от нашата памет.
Ако Юлиан Вергов е ударил, той е бил удрян. Това е. Това си видял – това правиш.
***
Ето какво какво казва и клиничният психолог, психотерапевт и координатор връзки с обществеността Катя Кръстанова от Фондация “Асоциация Анимус”, която коментира, че погрешно се възприема, че Вергов е оправдан:
"Няма да има досъдебно производство от общ характер, защото двамата са били в интимна връзка и досъдебното производство би било от частен характер по тъжба на Диана. Свидетелите са потвърдили инцидента".
Снимка: личен архив
Така случаят остава в ръцете на Диана Димитрова, която може да започне дело срещу Вергов. Тя вече обяви, че ще премине към тази стъпка за клевета след като той обяви своята версия.
