Първата крачка към голямата победа

Пак е лято, пак сме по джапанки, пак караме с триста към морето. И все пак нещо се е променило. Виждам го навсякъде – пред университета, на Орлов мост, в парламента, във Facebook, в Youtube, по bTV.  Малки, но забележими промени – тук „обществен дебат“ по вече приет закон, там „извинение“ на журналисти и медии пред обществото. Същото това общество, което излезе на улицата, изля гнева си в Интернет, отхвърли всички опити да го заблудят и манипулират и промени въздуха, който дишаме. Да, това точно общество не представлява всички български граждани, но не е и нужно. То представлява само тези, които вече не желаят да бъдат неми свидетели на разграбването на държавата, на бруталното слугуване на частния интерес за сметка на обществения, на наглото игнориране на всякакъв опит за изказване на гражданска позиция.

По това, колко паникьосано реагира властта, как мобилизира всички свои властови и пропагандни ресурси, можем да съдим колко сериозно нещо се е случило. Този протест не беше само срещу един закон, пък бил той и опит за съсипване на свещената за българите гора, това беше протест срещу цялата система на доброволно съучастие на гражданите на тази страна в тяхното собствено ограбване. С този протест доказахме, че могат да ни мачкат само и единствено  ако ние сме съгласни с това. Е, вече не сме. Викът на недоволството наруши тишината. Камъкът разклати блатото. Една песен се понесе из социалните мрежи, проста и заплашителна в осъзнаването на собствената ни стойност. Хиляди постове - снимки и коментари - заляха и отмиха всекидневните ни дребнави и сладички дъвки за ума, които ни помагат да живеем добре дори тук.

Но най-голямата победа беше над съглашателското поведение на част от българските медии, което този път надмина всички норми на възпитание и професионална етика. Опитът за извинение  на набедената за борец срещу неправдите и търсач на истини Диана Найденова беше под диктовка и отблъскваше с неискреността си, но какво от това? Та тя например съвсем не се извини преди време, когато по същия начин смаза опита на Епископ Тихон за изкаже в студиото й различна позиция по въпроса с протестите срещу циганите. Последва извинението на бТВ – вярно, на сайта, не в Новините. Написано по всички ПР стандарти – пълно с положителни твърдения и противоположни на основната теза аргументи. Но какво от това? Най-голямата телевизия у нас отстъпи пред възмущението на една шепа граждани. Това е победа. Сега обаче идва най-страшното – когато противниците ти станат приятели, когато започнат да те успиват, започват да те приласкават, да те канят по студиа, където с угоднически усмивки ти внушат, че са на твоя страна и защо просто не им позволиш на тях да говорят вместо теб?

И най-важната победа дотук – влизането на ветото върху  закона в Пленарна зала. Това също е победа, малка, но важна. Тук естествено трябва да попитаме – къде е опозицията? Защо не си правят труда да гласуват? Но всъщност, да, те също са част от статуквото, те са част от същия мълчалив и въшлив договор, който само разпределя и преразпределя богатствата на България. Ок, да са живи и здрави, ще се справим без тях. Сега най-важното е да не помислим, че това дотук е достатъчно. Не, това е само първата крачка към ОЩЕ ПО-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА. Идват избори, а България вече не е същата...