Никога не съм мислила, че да се разболееш през уикенда се приема за извънреден и неотложен случай. Въпреки това тази събота разбрах, че дори и болестите изискват предварително планиране. Не можеш просто да си позволиш да се разболеш в неработен ден. Това предполага много усложнения, липса на достъп до нормално медицинско обслужване, ненормални разговори, както и значителни средства за лечение.
Миналия петък големият ми син вдигна внезапно висока температура. Няма нужда да казвам, че се притеснихме изключително много и веднага започнахме да търсим вариант за консултация с личния му лекар. За съжаление, кризата започна да се оформя след края на работния ден, около девет вечерта, когато подобна връзка по телефона, освен нежелана, явно е и напълно невъзможна. Колкото и да не ни беше приятно, се наложи самостоятелно да решим какво да правим и да започнем да му даваме лекарства, без да направим консултация. След една изключително тежка и напрегната вечер, на сутринта отново се събудихме с 39,5. Беше напълно ясно, че е необходимо да отидем на лекар, за да избегнем излишните усложнения, за които постоянно ни предупреждават от малкия екран.[[more]]След кратко проучване разбрахме, че личният ни лекар не е в София и не може да ни посети или насочи към свой дежурен колега. В близката многопрофилна болница също нямаше дежурен педиатър, точно в този момент. Насочихме се към Токуда, където много любезно ми обясниха, че всички прегледи в събота и неделя се причисляват към неотложна, разбирай извънредна, помощ и се таксуват различно. Вместо стандартните 30 лв. за преглед трябва да платиш 45 лв., само защото идваш в неработен ден. Признавам, че хората на регистратурата бяха изключително любезни и все пак... Не мога да разбера защо да отидеш на лекар в събота и неделя се приема и таксува като нещо извънредно. Честно, умът ми не го побира. Никой не може да планира кога ще се разболее, това да не ти е регулярен преглед при личния гинеколог.[[quote:0]]Въобще не искам да споменавам, че след съответния преглед си излязох с така познатото чувство за майчина вина, което всички успяват да ни нагнетят. Отново се почувствах виновна, че не съм реагирала моментално, че не съм дала вярното лекарство, че не съм отишла при личния лекар, че сме се разболели в неработен ден, че не знам от какво точно е болно детето ми, че има огромна навалица пред кабинета от недоволни и болни хора, че няма достатъчно персонал в болницата, който да се погрижи за всички неотложни случаи, че съм дошла сама с детето, че не знам предварително какво ще ни предпишат, че съм майка...
