Обезщетенията на стойност 600 000 лв., искани от двете засегнати семейства с разменените бебета, ще бъдат платени от бюджета на София. Това обявиха от болница „Шейново“, чийто принципал е Столична община, тъй като болничното заведение е общинско. Този морален и съвсем не правен, прецедент поднови полемиката за качеството на болничната услуга в една от най-старите акушерогинекологични болници в София. Но всеки, който е имал досег с тази болница по една или друга причина, знае, че тя се управлява не в интерес на пациентите.

Остарели болнични процедури, недостатъчен персонал от акушерки и лекари, неадекватно заплащане на труда, особено на дежурствата, стара материална база и най-вече – остарели практики, каквито от години не се прилагат в Европа. Затова може да свидетелства всяка майка, която е избрала болница „Шейново“ за раждането на рожбата си. Ще чуете всякакви разкази за неясни процедури за избор на екип при раждане, за неясни платени пакети за проследяване на бременността и манипулации, които по закон се полагат на всяка бременна, за прием на родилки с грубото отношение към жената в най-деликатния момент от живота й. Ще чуете още истории как все още в 21-и век не допускат бащата на раждането и най-вече – ще научите, че през 2023 година все още бебетата биват отделяни от майката в най-важните моменти от появата им на бял свят и така - до изписването.

Но това не е нещо ново, за съжаление. Скандалът с разменените бебета е само капката, която преля чашата на болничната изостаналост и върна на масата темите за болниците – за това по какви стандарти се управляват, защо не се осъвременяват медицинските и административните процедури, защо продължават да се правят грешки от елементарен тип, за които най-висшето наказание е дисциплинарно, а оправданието е пренатовареност на екипа и недостиг на персонал.

Би следвало обществото ни да е още по-чувствително към начина на управление на болниците, след като те се финансират от Общината - тоест от нашите пари. И тук никой не говори за начина на финансовото управление, а за неспособността на болничната система да се актуализира към съвременните начини на работа.