Време е да си припомним, че толерантността или е взаимна, или изобщо не е толерантност, заявява Сюзан Мур от британското онлайн издание “Гардиън”.
Волтер се цитира навсякъде в момента, макар някои да твърдят, че думите му са били по-различни от това, което ни се казва. Той всъщност през 1770 г. пише до абат Льо Риш: “Ненавиждам писанията ви, но бих дал живота си, за да ви осигуря възможност да продължите да пишете.” Но, разбира се, за написването на нещо, което мнозина ненавиждат, по-скоро се отнемат животи, отколкото да се дават.
Аргументите си прехвърлят напред-назад тези, които смятат, че “Шарли ебдо” не трябваше да публикуват последната си корица с карикатура на Мохамед и онези (между тях съм и аз), според които самият факт, че публикуват нещо, е изумителен и окуражаващ. Образът на един плачещ човек не ме обижда. Аз не съм мюсюлманка, но виждам, че корицата се тълкува като още по-голяма провокация, дори като провал за единството на шествията в Париж и други градове. За някои скапани проповедници тя е “военна акция”.[[quote:0]]Също толкова обезпокояващи са приказките за богохулство. Боже Господи, ще ми припомни ли някой коя година сме? В единия край на спектъра имаме приказки за богохулство, а в другия някакви либерални притеснения за лоши маниери – все едно да показваш картинки е като да поръчаш неподходящо вино на вечеря. Трябва да кажа, че съм доста изумена от всичко това. Има едно фалшиво уважение, което витае наоколо и на което въобще не вярвам. Защото то е изпълнено със страх.
Миналата седмица ви помолих да продължим с неуважението си, и го казах сериозно. Защо трябва да уважавам религии, които изобщо не ме уважават? Които се стремят да ограничат правата на жените? Които ме намират за нечиста? Не говоря само за исляма тук, а за почти всички религии. Така че, нека и аз да имам равни възможности да ви обидя. Религиофобия – добавете го към списъка с моите престъпления.
Няма нужда да се връщам към текстове от VІІ век, за да открия религии, в които жените не се смятат за равни на мъжете. Ето нещо от основателя на поредната религия: “Общество, в което жените се учат на всичко, само не и как да се справят със семейството, да се грижат за мъжете и да създават бъдещото поколение, е общество, което вече си отива.” Специално за вас – Л. Рон Хабърд. И можете да осмивате сциентологията колкото си искате.
В бъркотията от кръв, сълзи и обвинения в расизъм, които летят наоколо, културните различия са деликатен въпрос. При кръстосването на култури, религии и идентичности често може да бъде нанесена обида. Неотдавна в Еврейския музей в Берлин гледах изложба на тема обрязването, озаглавена “Кръцни го!”, която разкриваше многото прилики между тази ритуална практика на евреите и мюсюлманите. Разгадаването на културния елемент е от ключово значение за разбирането на различията вътре в рамките на вероизповеданията, както и между тях. Когато е налице невежество как се формира дадена идентичност, няма как да има толерантност. Обърканите момчета, които се вкопчват в догмата, не знаят дори собствената си история, да не говорим за нечия чужда.[[quote:1]]Едно време Волтер пита какво означава търпимостта и казва следното прекрасно нещо: “Търпимостта е следствие от човечността. Всичките сме създадени от слабости и грешки; нека взаимно си простим глупостта на другия – това е първият закон на природата.” Ето кое е мъчното – взаимността. Непрекъснато слушам, че свободата на словото е право, съчетано с отговорност, макар да е сигурно, че тя няма как да се старае да бъде отговорна към всеки. Ако толерантността е нещо взаимно, тогава вече става много трудно. И важно.
От учтивост може да решим да не публикуваме илюстрации, които нараняват някого, но не сме длъжни да го правим. Имам ли право аз да влизам в определените само за мъже пространства на някои храмове? Може да не е моя работа какво правят вярващите жени, но ме обижда сегрегацията, буквалната интерпретации на текстовете, третирането на жените като граждани второ качество.
О, разбира се, не е подходящ момент да се опява за половете, когато в Париж трепят карикатуристи и евреи и когато в Нигерия убиват и изнасилват хиляди хора. Но не става ли винаги така? Когато езикът на омразата е навсякъде, когато антисемитизмът процъфтява, когато се притесняваме да публикуване изображения на Мохамед – и това само в Европа! – тогава правата на жените не са на дневен ред. Но нека да направим една връзка тук между тези, които искат да забраняват изображения, и онези, които не биха го направили.[[more]]Не съществува право никога да не бъдеш обиждан. Понякога изображенията се отстраняват тихомълком. “Piss Christ” на визуалния артист Андрес Серано е изтеглена от базата данни с изображения на Асошиейтид Прес. Снимката вече бе нападана във Франция след демонстрациите на християни и крайната десница. Всъщност аз ежедневно се обиждам от образите на жени, сведени до телесни части, но не подстрекавам към насилие. Така че, моля ви, нека не говорим за фундаментализма на онези от нас, които вярват в свободата на словото. Също както с феминизма, ние по-скоро бихме искали тя най-сетне да започне.
Има много дискусии за нас и тях, но “те” не са просто или само мюсюлмани. Има и ултраконсервативни сили, които действат в момента, някои смъртоносно, и това, което ги обединява, е абсолютният отказ да дадат на жените представителство и лична свобода. Така че, не искайте от мен да уважавам тези видове фундаментализъм, които изобщо не уважават мен.
Критиката не е богохулство. Текстовете могат да бъдат преразгледани. Толерантността трябва или да бъде взаимна, или изобщо не е толерантност. Сега трябва поне да бъдем честни. Тези, които не вярват в никой бог, имат също толкова права като онези, които вярват.
Сюзан Мур, “Гардиън”
