ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Решаващи ли са парите за добре свършената работа?

Решаващи ли са парите за добре свършената работа?

В началото на 90-те Microsoft стартират амбициозен и скъп проект за създаване на мултимедийна универсална енциклопедия – Encarta. За задачата мобилизират мощни финансови ресурси, плащат на стотици професионалисти да пишат и редактират хиляди статии, много добре платени мениджъри супервизират цялата им дейност и подават редовно моркова или тоягата надолу по йерархията. Така, през 1993 г., енциклопедията Encarta е факт. Едва ли ви се е случвало да използвате този продукт – животът на Encarta приключва през 2009 г., когато тя е вече достъпна на цели 7 езика и съдържа 62 хиляди статии.

Няколко години след като Мicrosoft създават Encarta, двама американски младежи, Джими Уелс и Лари Сангър, започват проект, на който всеки икономист и мениджър на ХХ век би се смял с глас и за чийто успех никога не би заложил и цент. Джими и Лари също искат да създадат универсална енциклопедия, но без да харчат пари за нея, а съдържанието да се попълва от самите потребители, които да я развиват на доброволни начала. Проектът им в началото се казва Nupedia, а днес всички влизаме поне по няколко пъти на ден в тяхното глобално творение Wikipedia, което съдържа 35 милиона статии на 280 езика.

Тази история е ярък пример за нещо, което и социологията, и житейският опит на всеки са доказали отдавна – за това как се представя един човек в работата си, външните поощрения (ако изобщо има такива) не играят първостепенна роля. И от двете страни на Океана учени от висши икономически институции като London School of Economics и МIT доказват отново и отново едно и също – понякога външната мотивация е резултатна (например при механичен труд), но в повечето случаи, особено когато се касае за нужда от влагане на мисъл, отношение, креативно, критично мислене, разрешаване на проблеми, т.е. ангажираност, външните мотиватори играят нищожна роля, а по-често и никаква. 

Причината, поради която едни хора вършат работата и напредват, а други – не, е тази, че на първите им е интересно, искат да се развиват и се чувстват принадлежащи и с мисия към нещо, което смятат за значимо и важно.
Науката дава и отговор кои са истински важните мотиватори – автономност, усъвършенстване, чувство за принадлежност. Това е, което прави разликата между един брилянтен резултат и един посредствен продукт, между Wikipedia и Encarta. И това се повтаря на почти всички нива в живота.

Разбира се, това не значи, че хората не трябва да получават справедливо заплащане или пък че не трябва да се стремят към по-високо такова, а че външните поощрения не са водещи за крайния резултат. Причината, поради която едни хора вършат работата и напредват, а други – не, е тази, че на първите им е интересно, искат да се развиват и се чувстват принадлежащи и с мисия към нещо, което смятат за значимо и важно. Тези хора с охота първо дават, за да получат, и цъфтят в среда, която разбира например значението на автономността.

Срещу тези реалности често стои непоклатимият аргумент на всеки мързелив некадърник: „За толкова пари – толкова работа”. Но не може да не сте забелязали, че в една болница, училище, офис, ресторант, магазин и т.н. винаги има едни други хора, които също получават „толкова пари” и все пак са прекрасни лекари, учители, служители. Защо? Не е нужно от Oxford да отговарят – те са водени от съвест, трудова етика, морал, интерес... все вътрешни сили.

Не съществуват идеални хора. Но проблемът настъпва, когато оправдаващите се с пари достигнат едно критично ниво, което отравя цели сфери. По същия начин лудите на пътя не са мнозинство, но просто са преминали някакъв санитарен минимум, след което шофирането за всички нормални хора е като игра на руска рулетка. И когато тези хора станат и с двама повече от допустимото, напълно елементарни неща като „човешкото отношение” (абсолютният минимум за всеки прехвърлил 4 годинки) се превръщат в най-висок критерий за професионализъм. Така че, когато се появят следващите шокиращи случаи на неглижиране на елементарни трудови задължения, които по никакъв начин не са изключени от вече получаваното възнаграждение, нека си дадем сметка за нещо – не, един медицински работник не нарича пациентката „кучко”, защото заплатата му е ниска. Колкото и да ти се „вдига заплатата”, когато не си си на мястото, когато не се чувстваш ангажиран, когато работиш в остаряла йерархична структура, когато нямаш интерес да се развиваш, ще си все същият посредствен тип, само че ще получаваш повече пари.

И когато осъзнаем това и спрем да оправдаваме с парите мързел, липса на вътрешна мотивация, непрофесионализъм, лошо управление и лошо възпитание, тогава ще започне сериозният разговор, а после и сериозната промяна. 

Използвани източници: Wikipedia, Daniel Pink "The puzzle of motivation" 

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.