ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ръкоплясканията вече не помагат

Ръкоплясканията вече не помагат

Обичаме да се люшкаме от крайност в крайност. Когато медицинските сестри се бунтуваха срещу порочната система на здравеопазване в България, свивахме рамене и си мислехме – "ние да не сме по-добре, пък не висим по прозорците!". Когато имаше едва 20 случая на Ковид-19 на денонощие, ръкопляскахме по балконите. Лили Иванова даряваше тонове цветя на медиците в Александровска, които работят при нечовешки условия и последното, от което имат нужда, са цветя. Сега – при над 1000 заразени на денонощие в България – гледаме умно, когато министърът на здравеопазването (бивш шеф на същата тази Александровска болница) твърди, че нямаме достатъчно лекари, за да се справим с епидемията.

Три месеца минаха в лятно безгрижие, без план и идея как да се посрещне втората вълна от Ковид-19, която за България, изглежда, е първа. Тепърва взе да се обсъжда как тестовете да се назначават от личните лекари и така да са достъпни до хората, които имат нужда от тях. Търсят се, едва сега, варианти за подпомагане на лекарите на първа линия и прехвърляне на студенти по медицина. И тук идва любимата ми част. Вместо да видим истинската първопричина – липсата на държавническо мислене и реформи в тази сфера, ние, гражданите, се обръщаме едни срещу други в напразно търсене на справедливост. Лекарите се възмущават, че гражданите не спазват мерките, които властта налага хаотично и в пълен комуникационен вакуум. Хората се карат из социалните мрежи, разделят се на правоверни и скептици, подвикват си по улицата при липса на маска, а целият процес на диагностика, прием в болница и лечение е напълно непрозрачен, неясен и вече доста съмнителен.

А иначе здравеопазването в България е една от най-болните обществени системи, и то без коронавирусна епидемия. Доверието към него е изключително ниско, схемите за източване на средства са най-разнообразни, няма достатъчно специалисти, някои от тези, които са тук, търсят начини да преодолеят дефицитите на системата – и то не задължително легални или морални. Покрай Ковид-19 изпускаме исторически шанс за реформа в сектора, но нима има учудени – цялата ни обществена енергия отива в безсмислените спорове кой от двата лагера е прав в предвижданията си за развитието на епидемията.

Вместо да оказваме натиск върху властта за мерки за насърчаване на медиците да остават в България, за по-справедливо заплащане на сестри и санитари, за борба с прекомерната комерсиализация на сектора и превръщането на пациента в „здравна пътека“, ние се хванахме гуша за гуша, в добре познатия болшевишки уклон – който не е с мен, е против мен. А здравеопазването е слонът в стаята – всички знаем, че нещата са зле, но никой не смее да говори – нито за факта, че макар да си здравноосигурен, станеш ли пациент, започваш да доплащаш – на касата или в плик.

Срещу това ръкоплясканията не помагат.

 

Повече PCR тестове, повече въпроси

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...