ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Росица, която не затвори своето заведение, призовава бранша за обединение

Росица, която не затвори своето заведение, призовава бранша за обединение

Вече знаете, че едно заведение, по-точно неговата собственичка, се опълчи срещу последната заповед за затваряне и три дни работи, напук на забраната. Тя се казва Росица Коцева и за нея работещото заведение не е въпрос на гражданско неподчинение, а на оцеляване. Хиляди души демонстрираха подкрепа – някой само онлайн, други, посещавайки заведението, въпреки локдауна, а трети дори изпращат дарения, защото виждат в каузата повече от частен случай. Виждат възможност справедливостта да възтържествува. 

Една проверка все пак накара Росица за затвори, но това не е поражение, а глътка въздух преди следващия ход. Какъв ще бъде той? Ще се случи ли обединение в бранша, който жестоко пострада през последната една година? Ще опита ли тя да атакува в съда заповедта на здравния министър? Поговорихме с Росица Коцева, за да намерим отговорите на тези въпроси. А и защото искахме да се запознаем с една смела жена, отказваща повече да бъде поставена на колене (които вече кървят).

Какво Ви принуди да затворите в крайна сметка?

Росица Коцева: Какво се случи ли? Адвокатът ми каза да стоя 2 – 3 дена кротка. Да изгубя битката, за да спечеля войната.

Каква беше проверката, която мина? Какви глоби Ви наложиха, ако е удачно да ги споделите?

Росица Коцева: Не са ми наложили глоба, написаха ми акт, чакаме наказателното постановление, за да видим за какво става въпрос. Само че тук в случая аз съм най-малкият проблем. Реших, че ще стоя 2 – 3 дена кротко, докато се организираме, и смятам да заведа дело срещу заповедта на здравния министър, защото тя е чисто и просто нищожна.

Съюзът на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) направиха същото в петък – входираха в Административния съд жалба, която цели да изобличи заповедта на здравния министър като незаконна.

Росица Коцева: Радвам се за новината, че са подели това, ние се присъединяваме също. Всъщност в момента пиша точно реч за обединение. Следващата стъпка ще е да изпратим пълномощно към всеки бизнес, който иска да се присъедини към каузата ни.

 

Уважаеми Сънародници, Обръщам се към вас като човек и майка, като колега и съгражданин! Искам да направя равносметка...

Posted by Brick Café Sofia on Friday, 26 March 2021

Според мен е важно, преди да тръгнем на война, хората да погледнат в себе си, първо да се огледат в огледалото и тогава, когато направят ретроспекция за последните 12 месеца – какво се е случило, как се е случило, какво е било тяхното поведение, тогава да вземат решение правилно ли е, или не е.

Реших, че един акт е просто смешен. Ние само вчера събрахме толкова пари от дарения от хора, които се стичат, не само от цялата страна, но имаме подкрепа от Англия, от Америка... 

Българи, които всъщност са напуснали страната, защото не са издържали на натиска, на който ние в момента сме подложени.

Защото положението е такова, каквото е.

Росица Коцева: Ами, вижте, не е луд, този, който яде баницата, а този, който му я дава. Аз не мога да се сърдя на големите хипермаркети, че те си търсят тяхното. Проблемът е, че докато в някои държави, във всички държави всъщност, управлението в ситуация на пандемия може да е било тежко, но е било що-годе равноправно. Тук не може да се говори за грам равноправие.

Толкова очевидно стана вече... Ресторантите трябва да могат да работят – и фитнесите, слагам ресторантите под общ знаменател с всички социални бизнеси, така да ги наречем, защото ние всички имаме това общо, ние сме социални бизнеси – и когато някой лицемер ми обяснява, че трябва да си развия онлайн доставките, аз искам да го попитам:

"Ти защо отиде да си купиш пластмасови играчки и ютия лично, а не го направи онлайн?"

Това искам да попитам. От половината хора, които смятат, че ние трябва да продължаваме да губим животите си, за да живеят те, това искам да ги попитам. Всичко се продава онлайн. Защо вие избрахте да отидете на място?

Има ли индикации за колеги, други заведения, които ще Ви подкрепят?

Росица Коцева: Сто процента. И най-хубавото е, че аз преди седмица просто бях отчаяна. Четях коментарите в интернет, седях, четях и ревях. Мислех си: "Боже, колко злоба има в този наш български народ." Няма да видите никъде, абсолютно никъде по света, това отношение. Страната е разделена. Но това, което ми вдъхна смелост, беше, когато хората видяха, че аз не се предадох и продължавам да си отстоявам позицията. Те видяха, че не съм въздух под налягане. Аз съм просто един отчаян човек, който има достатъчно сила и нищо повече да губи, за да се възпротиви.

Всички виждат какво се случва, просто ги е страх. Когато стигнете до моето положение, както казва Джанис Джоплин: "Свободата е просто дума за това, че нямаш нищо повече за губене."

Поставиха ме на колене, коленете ми кървят. Стига толкова.

Много жени бяха впечатлени в коментарите под предишната статия за заведението Ви, как една жена показва на всички мъже какво значи смелост.

Росица Коцева: В нашия бранш много ни бъркат семейните бизнеси с мутренските. Това е голям проблем. Не бъркайте семейния бизнес с мутренските заведения, защото те нямат проблем в сегашната ситуация. Те си перат парите...

И дори когато работят нелегално, никой не ги проверява.

Росица Коцева: Тези ресторанти си имат гръб и те си работят, пускат хората през задния вход, общоизвестно е на всички.

Фактът, че председателят на Асоциацията (на заведенията - б.а.) трябваше да дойде в моя ресторант, да се снима тук за подкрепа, вместо да си отвори своя ресторант, е показателен.

Мъж или жена – няма да коментирам. Не е въпросът дали си мъж или жена. Въпросът е колко повече нищо не ти остана нищо да губиш.

Прави впечатление, че дори и сега, когато Ви заплашват глоби и санкции, Вие дарявате печалбата и призовавате хора, които са в нужда, да дойдат да си вземат храна от Вас, тъй като, за съжаление, няма как и да я приготвите за свои клиенти, след като не работите.

Росица Коцева: Вижте сега, очевидно е, че това беше, за да разберат хората, че не се предавам и търся други начини. Факт е, че нито един бездомен не дойде, те все пак нямат достъп до интернет, не сме го и очаквали, честно казано. Въпросът беше да се каже, че ние смятаме да си отстояваме правото.

Хората идваха и хвърляха 50 лева за една супа – те ги даряваха за каузата.

Искаха да спре тази лудост. Тези пари обаче не са наши, тези пари ние бяхме казали, че ще ги дадем за храна. И тъй като очевидно е доста трудно да дариш дори и храна, в София поне, влязох онлайн, избрах една организация, която имаше банкова сметка и работи с деца и реших, че те заслужават тези пари. Това е. Не ги познавам, надявам се да ги употребят добре, но тези пари не бяха наша печалба.

Какво очакваме от понеделник – ще работите ли, ще се обедините ли?

Росица Коцева: Според мен много от хората ги е страх. Аз, като човек с написан първи акт, бих пострадала най-много, но все пак ще отправя призив към колегите – ако всичко отворим наведнъж, никой нищо не може да ни направи. Но страхът е огромен. Другото, което играе в нашия бизнес, е, както казах, че доста голяма част от заведенията се управляват от мутрите, които знаете кой ги покровителства.

 

Заведението, което не се подчини на заповедта, работи и днес

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...