Най-съществената причина българите да бъдат дезинформирани не се корени във фалшивите новини, а в медийната среда като цяло. За съжаление тя продължава да се влошава и страната изпадна с още една позиция в международния индекс на "Репортери без граници". Досега бяхме на 111-о място, но вече сме на още по-срамното 112-о място сред 180 държави в света.
Така България си остава на последно място по медийна свобода сред всички държави в европейската общност. И единствено съседна Турция е с по-лоши резултати в региона (153-то място). Позицията все още не е най-лошата, на която България е била поставяна от френската журналистическа организация.
През 2016 г. ни бе отредено 113-о място.
Негативната оценка на "Репортери без граници" не е изненада. В началото на март организацията излезе с 10 препоръки за подобряване на медийната среда в България, изготвени с помощта на български медийни експерти. Те засягат сигурността на журналистите, достъпа до информация, финансирането на медиите и журналистическа етика.
"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти", се казва в резюмето за България.
Според документа, който трябваше да привлече и вниманието на родните политици, през 2020 г. неправителствената организация регистрира множество случаи на насилие срещу репортери във връзка с работата им. Властите са се затруднили да отговорят на тези престъпления, казаха тогава от организацията.
През февруари оттам настояха за "ново, независимо и прозрачно разследване" на побоя над журналиста Димитър Кенаров.
Той беше извършен от полицаи на 2 септември 2020 г. Прокуратурата и МВР отказаха да разследват случая. А преди дни от "Репортери без граници" излязоха с критична позиция срещу МВР, чиито служители съставили предупредителен протокол на журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов, който се оплакал, че е бил заплашен от бизнесмен, защото му задал въпроси, свързани със злоупотреба с европейски средства.
Изреждат се още случаи като побоя над журналиста Слави Ангелов от март 2020 година и заплахите срещу Николай Стайков заради разследването му за "Осемте джуджета".
"Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично", пишат още от "Репортери без граници".
"Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта."
"В същото време съдебният тормоз над независими медии, като "Биволъ" и групата "Икономедиа", представлява постоянна заплаха за свободата на печата", отбелязва организацията.
"Емблематично съвпадение е, че докладът на "Репортери без граници" излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България", коментира Ирина Недева, председателка на Асоциацията на европейските журналисти – България, в съобщение по повод класацията.
Кои държави заемат първите места?
Челните места в класацията са заети от скандинавски страни. Първата позиция е на Норвегия, която е №1 за пета поредна година, въпреки че медиите в страната се оплакват от липса на достъп до правителствена информация, свързана с пандемията.
Как ли би се почувствал един норвежки журналист в България?
Втора по свобода на словото е Финландия, за третото и четвъртото място има смяна на местата –Швеция минава с една позиция напред, Дания остава след нея. Индексът показва успеха на скандинавските държави в удържане на медийната свобода, отбелязват от международната неправителствена организация.
В глобален план годишният индекс за свободата на медиите за 2021 г. на "Репортери без граници" показва, че журналистиката е напълно или частично ограничена в 73 от общо 180 държави, които влизат в проучването на организацията. А в други 59 страни търпи ограничения. Медийната среда в тези страни е определена като "много лоша","лоша" или "проблематична".
"Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация."
Това са думи на генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар. Пандемията, предизвикана от корона вируса, е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Дали обаче тази практика ще бъде загърбена, когато пандемията приключи? Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми.
В доклад се цитира и проучване на Edelman, международна компания за комуникации и маркетинг, което разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година - 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна.
В заключение може да се каже, че тази година само 12 от 180 страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика. В сравнение техният брой миналата година беше 13 държави (8%).
Дори Германия губи позиции и пада с две места – от 11-о място до 13-о. Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията, припомнят от "Репортери без граници".
4 алтернативни медии с различни гледни точки
