Ясни са позициите и на двете страни. Жоро Петров твърди, че е обидно да работи без заплащане (тъй като споменатите 35 евро са командировъчни разходи, а не хонорар), а според диригента на хора името на България е достатъчна мотивация за хористите. Жоро написа нецензурен статус в личния си профил във фейсбук, а от хора го отстраниха. Това са фактите.
Извън действащите лица и конкретния случай, в който еуфорията покрай изложбата на тракийските съкровища в Лувъра заглушава здравия разум, ние продължаваме да се въртим в кръг, да превъртаме стари ленти, да се проваляме в опитите си да прогледнем, да се надскочим и да видим нещата, които са толкова прости...[[quote:0]]Кога забравихме историята за състав „Софийски солисти“, които преди около година искаха да протестират заради ниското си заплащане и бяха принудени да отменят концерта си? Адресат на протеста им тогава беше Столична община, а не Министерство на културата, но приликите между двата случая са повече от очевидни. Как стана, че за малко да проспим и затварянето на Червената къща, за която държавата нямаше да си мръдне пръста, ако не бяха масовите публични протести? Тогава проблемът беше в законовото изискване наемодателят в лицето на Министерство на културата да изиска от културния институт непосилно висок наем. Отново безлични чиновници се опитаха да свият рамене и да си измият ръцете със закона, вместо да се опитат да внесат законови поправки, насърчаващи този вид културна дейност.
Кога забравихме също какво значи „солидарност“, ако изобщо някога сме знаели? Вместо да се солидаризират със своя колега, който изразява една честна позиция, хористите от „Йоан Кукузел“ замълчават и гузно застават на завет – в сянката на Държавата. Държавата-агресор. Която изисква безвъзмезден труд от своите творци, която не прави нищо за да насърчи културния продукт в България и която чрез своите безлични и безгръбначни бюрократични чиновници раздава милостиня. И командировъчни.
За солидарност у обществото изобщо дори и не говорим. Погледнете форумите под материалите в медиите. Там изобилстват злостните подмятания, броенето на евро и като цяло – пълното неразбиране на проблема. Отново, вместо да се солидаризираме с потърпевшите от държавните своеволия, ние се обръщаме един срещу друг, за пореден път и с подновена злост.[[more]]Кога забравихме какво значи „достойнство“? Как така един човек, който има смелост да заяви позицията си, се превърна не в пример, а в циник, грубиян и „селянин“? Как отново истината се подмете под килима, а вниманието се измести към формата, а не към съдържанието? И как пак името на България се внесе на въоръжение, как излезе, че един човек, който иска достойно заплащане на труда си, не обича родината си?!
Браво, Жоро! Трябваше и още по-нецензурно да ни го кажеш. Точно от това имаме нужда ние, заспалите – някой грубичко да ни разтърси, да ни обиди, да ни напсува дори.
Може би ще се събудим.
