Общество

Селма Блеър: Казваха ми, че съм просто уморена самотна майка...

Голяма, смела жена!

Селма Блеър: Казваха ми, че съм просто уморена самотна майка...

Следя Селма Блеър в Instagram, защото ми харесва стила й. „Когато порасна“ искам да изглеждам така. Разбира се, че я помня от филмите й. Тя бе една от любимките на Лагерфелд и винаги съм се чудела дали това, че не е преспала с точните хора в Холивуд, не е ограничило кариерата й, защото тя не е просто красива, тя е и супер талантлива, и високообразована. Винаги е страхотно облечена, със сина й са страшен тандем и пише страхотно – още причини да съм "зарибена" от профила й.

Миналата година, през октомври, когато съобщи, че страда от агресивна форма на множествена склероза, плаках. Тя не е много по-възрастна от мен. А онзи ден плаках отново – защото за пръв път, след като oбяви диагнозата си пред света, тя се появи на червения килим на партито на Vanity Fair след Оскарите. Mного медии определиха това появяване като „историческо“.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Selma Blair (@selmablair) on

Облечена в убийствена рокля  (Ralph & Russo Couture, 2019) – в ментовозелено, розово и леденосиньо. С бастун, обвит в черна кожа, който неин приятел е инкрустирал с розови диаманти и монограмът й е в злато. Бастун, който да носи самочувствие и сила! И придружена от нейния мениджър, когото нарича „фалшив съпруг“. Вълнението й беше голямо, не липсваха и сълзи, но и много позитивно окуражаване от страна на хората с камерите.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Selma Blair (@selmablair) on

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Selma Blair (@selmablair) on

 


А после дойде и портретът й, дело на Марк Селиджър, в студиото на партито. Селма ще е сред звездите на мартенския брой на Vanity Fair.  И интервюто, в което разказва за болестта, за шока, за любовта и бъдещето!

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Vanity Fair (@vanityfair) on

„Хората ми пишат да ме питат как съм. Аз се старая страшно, за да съм добре. Но се задушавам с болката от това, което загубих, и на това какво смея да се надявам и какво изпитание е да се появявам.“

На следващата сутрин Селма Блеър даде интервю за Good Morning America, заради което за пръв път осъзнах с още едно от сетивата си какво се случва с нея и какво означава да си засегнат от този проблем – защото я чух да говори. Множествената склероза може да се проявява по много начини, при Селма е засегнат и говорът (това, което ще чуете, се нарича спазмозна дисфония). Едно от нещата, които казва, е, че се е страхувала да говори, но лекарят й е окуражил, защото това ще даде още една представа на хората за това какво точно представлява множествената склероза.

Какво друго казва? Много и много важни неща: 

     Има още...


Казва, че е щастлива, че има възможността да покаже какво е да си засегнат от толкова агресивна форма на множествена склероза. Казва, че е плакала, когато е разбрала диагнозата си, но не от паника, а защото е осъзнала, че трябва да се предаде на тяло, което губи контрол. И е почувствала облекчение, че вече знае и може да направи нещо. Защото, когато е родила сина си преди 7 години, е била вече с болестта, но не е знаела. И всячески се е опитвала да изглежда нормално, да не обръща внимание на странните неща, които се случват: на болката, на умората. Стараела се е да се самолекува, да се справи, да се „стегне“. А това, което ме потресе най-много е, че не е била приемана сериозно от лекарите, които са й казвали, че е изтощена. Нали е самотна майка. И това я е накарало да се срамува, че не е достатъчно мобилизирана, въпреки че е страхотна майка...

Помощ актрисата намира в споделянето с Майкъл Джей Фокс, който страда от синдром на Паркинсон от 30 години. 

„ И казах, не знам на кого да кажа, но аз изпускам неща, правя странни неща. После той се свърза с мен и започнахме да разговаряме. Така че той наистина ми помогна, а и бях супер „вижте ме, колко съм готина, имам имейла на Майкъл Джей Фокс! Но наистина – той ми дава надежда!“

Водещата я пита и за сина й, който е приел новината за болестта й лесно. Пита я за това какво прави, когато не й е ден.

„Ами стоя в леглото и не мърдам. Няма как, не можеш всичко да направиш. Това е ОК, трябва да приемеш, че има дни, в които ще се чувстваш много гадно. Синът ми го разбира и сега вече не се чувствам виновна“.

А прогнозите?

Прогнозите са, че до една година Селма ще може да възстанови 90% от възможностите си. Това е изключителна перспектива, но ме кара и да се замисля – какво се случва у нас и имат ли хората с тази диагноза достъп до това ниво наука, до това ниво напредък? 

„Искам да видя какво ще стане с мен, с другите хора. Малко се страхувах да говоря, но дори неврологът ми каза: „Не! Това ще повиши много информираността, защото никой няма енергия да говори, когато е в това състояние. Но аз го правя. Защото обичам камерата!“

Чуйте интервюто й тук: 

 

10 факта за ваксините, които трябва да знаем!