ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

September Issue

September Issue
Броевете на модните списания през септември са най-важните и по традиция най-дебелите през годината (не че това личи по родната преса). През септември започва модната нова година, появяват се кампании, идеи и тенденции, които момичетата по света трябва да имат предвид през следващите 12 месеца. Преди няколко години септемврийският брой на американския Vogue се появи със специален филм, наречен September Issue, посветен на дългата подготовка на това издание, която трае месеци наред и в който филм може да се види, че легендите за желязната дисциплина и характер на Ана Уинтур не са много преувеличени.
 
Тази година имах удоволствието да прочета три септемврийски издания на Vogue –британското (най-дебелият брой, издаван досега), американското (950 страници, посветено на 120-тата годишнина на изданието) и руското. Трите са напълно различни помежду си, но обединени от общата идея на това списание по целия свят – да предложи на жените интересни и вълнуващи преживявания и то далеч не само модни. Когато се каже, че Vogue задава тенденции, това изобщо не означава да се натрапват определени цветове, марки или силуети. Много повече списанието има за цел да разкаже за най-интересните и важни културни и обществени събития и, пречупени през тях, да подскаже съответните модни тенденции – именно за това говори Ана Уинтур в уводната си статия. Ето защо във всеки стайлинг във Vogue присъстват и тематично свързани с него книги, изложби, филми или спектакли. Очакваната премиера на филми като „Анна Каренина“ или „Великият Гетсби“ неминуемо влияят на тенденциите, връщат на мода дългите рокли, ретро бижутата, вдигнатите на кок коси или многото фиби като аксесоар и не са обезателно свързани с купуване на нещо ново, а по-скоро един по-романтичен поглед върху собствения ни стил. Пречупени през модата и красотата във Vogue са показани олимпийските игри, предстоящият сезон на Большой театр, най-интересните театрални премиери, разбира се новите дизайнери (Раф Симънс за Диор), чието творчество предстои да видим и много известни или по-малко известни жени, които работят в областта на модата – например легендарната Луис Уилсън от „Сейнт Мартинс“ в Лондон, която е открила и стои зад успеха на практически всеки известен випускник на колежа.
 
Британското издание е както винаги премерено, интересно написано и разказва за безброй събития в Лондон и цяла Европа, с акцент върху изложбите свързани с модата, които стават все по-многобройни и актуални. Надяваме се поне някои да стигнат и до нас скоро. В руското издание на Vogue пише само за руснаци! Дори прочутата изложба на Лагерфелд с малкия черен жакет на Шанел е представена като с него са облечени няколко известни рускини. Интересна подробност – една от най-големите модни икони в Русия е българка на име Снежана Георгиева. В списанието има материали за Олег Меншиков – една от звездите на руското кино и театър, режисьорката Рената Литвинова, за най-обещаващите млади звезди на руското кино, опера и балет. Опитах се, но не можах да се сетя кога за последно съм чела българско списание посветено така подробно и сериозно на българския театър – а не е като да няма какво да се разкаже. Типично за Русия и техния моден пазар, на който няма нищо подобно на средна класа, а разточителството е единственото мерило за вкус, всичко в списанието е бляскаво и безумно скъпо, с диаманти като аксесоар за всеки повод, включително и към гумени ботуши и туидено сако (добре, там имаше и сапфири като компромисен вариант). Във всеки случай е много показателно и любопитно за четене.
 
И накрая все пак две неща, които определено ще са на мода през следващата година и поне на мен ми харесват много – обувки като мъжки, но на платформа (вече си купих такива) и дрехи ушити от плътни шарени платове, които наричам „дамаска“, защото май че са точно това. Стоят много ефектно – ще видите!
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...