Човекът е постигнал много в редица отношения, но, когато става въпрос за превъзмогването на предразсъдъци, има дълъг път напред. [[more]] Откакто съществуват националните държави, има и хора, привлечени от идеята за превъзходство. От големи войни през местни конфликти до онзи графит, който отминахте днес на път за работа – представите за превъзходство се пречупват през призмата на един изкривен патриотизъм, за да родят нещо уродливо и напълно ненужно, което обаче полепва и натрупва бързо. Историята го е доказала многократно.
Който е посетил дори осем класа в училище, знае, че генетичното разнообразие е един от най-важните инструменти на еволюцията. При хората въпросът не е и никога не е бил дали ще се „смесваме” тепърва, защото ние сме си смесени. Въпросът е как ще култивираме себе си, околните и поколенията след нас в едно по-задълбочено от това на бабите ни например разбиране за хората и кога най-после ще спрем да се оценяваме по външния вид. Тук биологията и в частност генетиката вече са достигнали ниво, от което да определят какво точно се съдържа в индивидуалния ни генетичен материал. Все повече екипи се занимават с такива изследвания, за да надникнат в минало и наследство, за които, бидейки продукт на националната държава, много хора дори не подозират.
Една туристическа компания, Momondo, прави експеримент с участието на случайни хора, за да демонстрира нагледно, че сме по-близки, отколкото си мислим, и че преценката по външния вид за себе си и за останалите е сред най-тесните възможни аршини.
Шейсет и седем души, събрани в една зала, дават генетичен материал и се събират отново след две седмици, за да чуят резултатите. Всички имат нещо общо – горди са с националността, етноса и наследството си. Но също така са и сигурни, че стоящите до тях хора от други раси и етноси са напълно различни от тях. Резултатите от изследването са изненадващи и емоционални – и най-убеденият националист, що се отнася до гените му, е отвсякъде.
