Силвия Атипова живее в белгийската столица и участва в акциите на групата българи, които редовно протестират пред сградите на европейските институции. От известно време техният протест еволюира в посещения на Европейския парламент и иницииране на разговор с представители на различните партийни фракции. В продължение на няколко дни Силвия и нейните съмишленици посетиха централата на европейската десница – ЕНП, откъдето им отказаха среща, и на либералите от ALDE, откъдето не само ги приеха, но и обещаха конкретни стъпки в проследяване на ангажиментите на България към върховенството на закона и правовата държава. Вчера Силвия е присъствала на срещата в Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ) и днес ние нямаме търпение да я разпитаме за реакциите на европейските партньори на България и какво стои зад големия пробив в мълчаливата подкрепа на европейските институции за статуквото в страната.
Силвия Атипова: Благодаря на „Момичетата от града“, че ме поканиха да разкажа за протестите извън България от първо лице. Информираността от извора става все по-важна задача в днешно време, когато ни заливат фалшиви новини. Фалшивите новини са най-вредни с това, че рушат доверието помежду ни, а без доверие няма общност, няма държавност. Има само враждебност и беднотия.
Как ще коментирате дебатите в Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ) и какъв според Вас е приносът на Вашата група за този пробив?
Силвия Атипова: Дебатът в ЛИБЕ беше "кървава баня" по стандартите на Брюксел. Вера Йоурова, зам.-председател на Европейската комисия, отговаряща за „Ценности и прозрачност“, прочете с равен глас предварително подготвен доклад, въобразявайки си, че всичко ще протече, както си тече – дипломатично и монотонно. Нищо не я беше подготвило за гласовете, които се извисиха след това.
Във въпросите, зададени от присъстващите евродепутати, се чуха фрази, които не се произнасят често в пленарните зали на Европейския парламент: корупция, фалшиви новини, разпространявани от правителството, бити журналисти, подмяна на конституцията, тотален разпад на институциите, безконтролност на главния прокурор, липса на свобода на медиите...
Докато не се стигна до ирландската депутатка Клеър Дейли, която обвини Вера Йоурова в некомпетентност и съюзяване с Борисов, когото пък нарече крадец (thug). Аз, честно, бях шокирана от думите й и вдъхновена – едновременно. Когато отново дадоха думата на Йоурова, тя сподели, че е разстроена. Призна, че наистина има много работа в България, и беше принудена да произнесе заветните слова, че еврофондовете най-сетне трябва да бъдат обвързани с върховенство на закона. Т.е. страни, в които има злоупотреби, не трябва да получават пари. Йоурова завърши с думите: „Г-жо Дейли, моля Ви, не ме обиждайте, като казвате, че съм съучастник на Борисов. Аз си върша работата честно и почтено“ .
Вие сте един от активно простиращите българи там, как се организирахте и как виждате Вашата роля на фона на общия фронт срещу статуквото в държавата?
Силвия Атипова: Аз съм само една малка бурмичка в организацията на протестите. Има група, която е изключително активна, и хората в нея присъстват на протеста всяка неделя вече седмици наред. Организацията на смислен протест е тежка задача – регулацията в Белгия изисква да предупредим в полицията, че ще се събираме. На всеки протест ни пази полицейски бус, който е паркиран наблизо. Имаме уредба, за която има специална палатка, за да не се намокри. В Брюксел често вали. Купуват се знамена, пишат се плакати, но най-тежката задача е планирането на реда на изказвания, координацията на гостите и връзката с други протести по целия свят. Всяка неделя се опитваме да поканим някого, европейски депутат или изявен представител на българската общност, който да разкаже нещо интересно. Да ни подкрепи. В крайна сметка събирането със сънародници е един малък празник и се опитваме да наситим времето със спомени и събития.
Ние в България не сме свикнали да поставяме въпроси пред институции и политически партии. Как се роди идеята да търсите диалог с европейските политически формации, да поставяте въпроси относно ситуацията в България и трудно ли я осъществявате?
Силвия Атипова: В Брюксел институциите са неизбежни. Всяка втора сграда е на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и т.н. Почти няма семейство, в което никой да не работи за институциите. В началото е шокиращо, защото в България аз също избягвах да комуникирам с институции.
Когато попаднеш в Брюксел обаче, разбираш, че институциите не са сградите и имената, изписани по фасадите. Институциите са хората, които работят в тях.
Както навсякъде има такива, които не знаят защо са попаднали там и които не искат да бъдат занимавани с нищо. Но има и много, които искрено ги е грижа за работата, която са избрани или назначени да вършат.
Преди няколко години с група съмишленици си поставихме за задача да издирим точно тези хора. Свързахме се с тях, изградихме доверие, намерихме общи теми и сега вече общуването тече гладко. Това, което се вижда в момента – много евродепутати да са информирани по теми в България – е процес, който започна отдавна, а сега само дава резултат.
Според Вас на какво се дължи „мълчанието на Европа“, което разочарова толкова много българи? Докъде се простира нашата отговорност и къде започва европейската роля в определянето на нашия път като държава?
Силвия Атипова: Институциите са тромави структури, неспособни на резки движения. Това в мирни времена дава усещането за стабилност и професионализъм. Във времена на конфликти обаче, каквито има из цяла Европа в момента, те са неспособни да реагират със скоростта на събитията и това води до фрустрация и чувство за безнадежност.
Не се заблуждавайте, хората в институции виждат и чуват всичко. И колкото повече натиск прилагаме към тях, толкова по-бързо ще са принудени да се задействат.
В западната преса протестите са отразени много широко, което означава, че избирателите вече следят как се решават въпросите с кражбите на еврофондове и мини диктаторите, осеяли Източна Европа. Нашата задача е да не спираме да се борим, да говорим и да протестираме.
Има ли опасност българите да загубят вяра в европейските ценности, ако протестът не успее?
Силвия Атипова: Такава опасност винаги съществува. Много ни лъгаха последните 30 години. Трудно се доверяваме на когото и да било. Истината е, че България географски, исторически и ценностно принадлежи в Европа. Ако се отклоним от този път, само ще загубим още време в лутане.
Надявам се с моите протестиращи събратя да не забравим, че успехът зависи най-вече от нас. Помощ отвън е само това: помощ. Основната работа трябва да я свършим ние.
Какво ви дава сили да продължавате?
Силвия Атипова: Няма път назад. Така просто повече не можем да продължаваме. България е една прекрасна страна и е трагично, че ни управляват корумпирани и безпросветни лица. Заслужаваме много повече и си струва да се борим за това.
Десислава Минчева: "По-добре е да внимаваме как гласуваме, отколкото да виним Европа"
