Общество

Силвия и нейното мото „Осмели се да мечтаеш!”

Има хора, които те зареждат с енергията, струяща от тях. Те изпитват постоянната нужда да създават нови неща, да търсят нови каузи и предизвикателства, на които да се отдават. Такъв човек е Силвия Тодорова.

Силвия и нейното мото „Осмели се да мечтаеш!”

Снимки: Личен архив

Има хора, които те зареждат с енергията, струяща от тях. Те изпитват постоянната нужда да създават нови неща, да търсят нови каузи и предизвикателства, на които да се отдават.

Такъв човек е Силвия Тодорова. Когато се срещнах с нея, още от първия миг усетих вихъра от ентусиазъм и заразяващ оптимизъм, с който тя споделя за нещата, с които се занимава. А те не са малко – от ивент мениджмънт, през шоколадова къща, до дарителски и доброволчески каузи в подкрепа на деца, лишени от родителски грижи. И както казва за себе си, „завършила е туризъм, филология и най-вече позитивна психология по призвание :)”.

Работата си с деца без родители Силвия започва през 2014 г. като отговор на вътрешна нужда да стартира нещо ново, което е свързано с правенето на добро за другите. Не остава сама в каузата си. Към нея се присъединяват семейството й и доброволци, които вярват, че има какво да дадат на децата в неравностойно положение.

Първоначалната идея е всеки месец да посещават различен дом, да общуват с децата и да им помагат да усвояват нови социални умения. Но много бързо осъзнават, че това не е правилният начин. Че не е достатъчно да се срещнеш с едно дете един или два пъти и след това да спреш. Защото така вредиш на детето, караш го да се чувства излъгано и изоставено. А и не можеш да го опознаеш, да откриеш истинските му нужди, способности и таланти. И да му помогнеш да израсне като добър човек. Затова и когато основава фондация „Силвия Тодорова”, Силвия избира за мото „Осмели се да мечтаеш!”. Защото е важно самите деца, лишени от родителска грижа или в неравностойно положение, да осъзнаят, че могат да мечтаят, че имат шанс да се образоват, да си намерят достойна работа, да създадат семейство и да са пълноценни граждани.

Постепенно изграждат трайни взаимоотношения с няколко дома, в които попадат на директори и социални работници, отворени за партньорства. Единият е ДДЛРГ „Констанца Ляпчева” в гр. Долна баня, а другият – ДДПРГ в с. Доганово, общ. Елин Пелин. И когато последният е закрит и децата са изведени и прехвърлени към Центъра за настаняване от семеен тип в гр. Самоков и в Преходното жилище в Горна баня, дългосрочната работа и връзките не прекъсват. Както казва Силвия, „доброволчеството е дългосрочна дейност; най-важното е да се общува и децата да се възпитават на ценности и умения”.

Но в този процес учещи са и самите доброволци. Едно от най-големите предизвикателства според Силвия е те да са подготвени и обучени какво се очаква от тях при работата им с деца, лишени от родителска грижа. Една от най-големите грешки, които могат да допуснат, е създавайки приятелство с детето, без да искат, то да започне да гледа на доброволеца като на потенциален осиновител. А това променя очакванията. И може да доведе до сериозни разочарования и за двете страни. Затова е важно доброволците първо да


опознаят децата, на които помагат, да изградят стабилна приятелска връзка с тях, да знаят за техните интереси, таланти и мечти. Но и да са честни и открити с тях, че могат да бъдат само приятели, но не и техни осиновители. И преди всичко – и двете страни да са сериозни в заниманията си. Когато децата възприемат доброволците като свои ментори и авторитети, те имат стимул да попиват знания и умения от доброволеца, с когото общуват. И да се променят за добро.

Тази философия е в основата на двата вида занимания, които Силвия и хората около нея организират с децата от домовете, с които работят. Едните са тематичните събития, които помагат на децата да научават за различните страни по света, за тяхната култура, история, география, кулинарни специалитети, танци и забележителности. Но наред с това възпитават у тях чувство на естетика, усет към дизайна, към декорацията. Помагат им да се докоснат до красивото и постепенно да започнат да променят житейските си нагласи. Така за всяка среща от фондацията разработват специална програма за събитието, която включва различни ателиета за работа между децата и доброволците и акцентира на талантите, които притежават децата. И преди всичко – увлича ги да се включват активно в подготовката, сами да търсят и намират информация за страната, на която е посветено събитието, да са проактивни. И отговорни. И след това да представят всичко под формата на весел празник или забавна състезателна игра. А кой не обича да участва в такива предизвикателства? Така децата от домовете едновременно научават нови неща, развиват талантите си и се социализират, като общуват с различни доброволци. Но и придобиват нови знания и умения, които да им помогнат в бъдеще.

Другата инициатива на фондацията е кампанията „Дари знания”, чрез която Силвия иска да развие страстта на децата, лишени от родителска грижа или в неравностойно положение, към знанието и ученето. В основата й са отново доброволците, които не само работят с децата и им отделят време, но им дават част от знанията и уменията, които имат, като преподават дисциплина, в която са наистина добри. Така самата Силвия преподава по скайп английски на едно от децата от бившия дом в с. Доганово. И успява да постигне сериозни положителни резултати. Затова и постоянно търси хора с големи сърца, изградили себе си като професионалисти и личности и имащи желание да помогнат поне на едно дете без родители. И ги съветва да разговарят с децата на различни теми, но часовете, отделени на уроците, да използват само за това. За да свикнат и двете страни да гледат сериозно на занятията. Защото доброволците не предават само знанията, но и опита и ценностите си. А децата попиват от позитивизма и усмивките на доброволеца, от неговата вяра в самия себе си и в собствените си знания и умения, от сърцатостта му да помага на нуждаещите се и от силата на споделянето. И се променят и стават по-добри и уверени в себе си.   

Затова и Силвия не спира с идеите си за нови инициативи и събития с децата от домовете, с които работи. И планира следващите срещи с децата от Центъра за настаняване от семеен тип в Самоков и следващата идея за създаване на кът за учене в шоколадовата къща. И вярва, че всеки доброволец е модел на поведение. И има какво да предаде.