На моя фейсбук профил пише Single. Когато ми подадат да попълня бланка, никога не знам какво да напиша. От 9 години живея с бащата на детето ми, с когото нямам брак. Преди това имах 4-годишен брак, който приключи. По документи съм „разведена“ и такава ще бъда винаги, докато не реша да се омъжа за втори път. На български няма понятие, което да означава Single, нито в социален, нито в правен смисъл.
В България можеш да бъдеш единствено неомъжен/а,омъжена/женен, разведен/а, вдовец/вдовица. Социалният ти статус се определя само и единствено от отношението ти към брака или от съдбата. И ако, като мен, не придаваш вече стойност на тази общоприета формална форма на „законно“ съжителство, лошо. Аз съм разведена, с дете.
Смътно помня епизода на Сексът и градът, в който Кари и нейните приятелки изстрадаха тежестта на социалното клеймо Single и никак не бяха доволни от липсата на R в обръщението към тях /Ms – госпожица; Mrs – госпожа, англ.ез./. Много жени се стремят към заветната промяна на статуса, но също има и такива, които, като мен или не вярват вече в брака, или просто нехаят. Каква е обаче цената на това решение и доколко законът и обществото отразяват честно и справедливо реалностите в живота?
[[quote:0]]Българският семеен кодекс/от 2009г.!/ не признава съжителство без брак и не урежда отношенията между партньори, които не са сключили законен съюз. Това, както може би сте чували или знаете от опит, често води не само до липса на подкрепа и грижа за жената, но най-вече за децата. Партньорите се разделят без никакви правни последствия, подялба на имущество, нормална издръжка /законово обусловеният праг е една четвърт от минималната работна заплата!/ и изрични задължения към родителя, който не гледа децата.
Според българските законодатели обществото ни не било готово да приеме законова промяна, допускаща правен статут на партньорско съжителство без брак. В същото време около мен е пълно с хора, които избират да живеят без писмено обвързване. Статистиката го признава - българите, живеещи в брак са намалели от 54 % през 2001 г. на 44 % през 2011 година. Защо всички ние обаче не търсим правно уреждане на фактическото ни положение, е един въпрос, по който сериозно трябва да се замислим.
[[more]]Какво се случва обаче на другия фронт – социалният? Там умението да управляваш статута си и да извличаш изгода от него е по-лесно приложимо и доста по-постижимо. В виртуалния свят статусите ни могат да бъдат променяни и използвани грижливо – за да прикриеш самотата си или за да заявиш самодостатъчността си. Истина е, че познавам хора, които дават мило и драго не само да си променят статуса от single на in-a-relationship-with…, но и да си направят общ профил с партньора си – подобно на семейния апартамент, колата, вилата.
Има и друга гледна точка – една позната, която изобщо не живее в България, и се беше прибрала съвсем наскоро, сподели с мен наблюденията си върху особеностите на нашия любовно-семеен живот. Според нея, ако наистина си сингъл, акциите ти никак не са високи – в смисъл – няма доказателство, че ставаш за партньор, ако не си такъв. [[quote:1]] В обратния случай – всякаква форма на обвързване – брак, съжителство, просто връзка – те превръщат в потенциален обект на интерес от противоположния пол. Дали този интерес в крайна сметка може да бъде реализиран без "странични щети", е друг въпрос.
За мен това са игри за напреднали, аз лично винаги съм била по-безхитростна в това отношение. Знам само, че искам моето положение, която намирам за съвсем нормално за съвременния и развит, свят, да намери своя обществено-признат и законов статут. Дотогава, може би няма да е лошо да си отговоря на въпроса – кое точно ми пречи да променя статуса си на in-a-relationship-with? Да не би single да ми звучи по-добре?
