ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сладката допълнителна работа

Сладката допълнителна работа

Казват, че през двайсетте си години се доказваме на другите, а през трийсетте – на себе си. За четирийсетте не съм се интересувала още, но ако има подобна мъдрост, тя със сигурност би се въртяла около това, че вече знаем какви хора сме и какво ни кара да се чувстваме добре. Лично аз обожавам свободата да започвам нещо ново, да го изучавам ей така, за удоволствие и за да видя къде ще ме отведе – смятам, че това е една от привилегиите на средната възраст.

Познавам много жени, които намериха себе си именно в края на 30-те си години – откриха дарби и увлечения, които ги правят щастливи. Някои захвърлиха костюмите и токчетата, дръзнаха да започнат личен бизнес и му се отдадоха напълно. Други развиват хобитата си постепенно и нямат нищо против да припечелват от тях, без да напускат работата, която обичат или която им носи основен доход. Разбира се, както се казва в една италианска поговорка, „между искам и правя стои морето“. Както всяка мечта, и тази да печелиш допълнително от хобито си минава през една трансформация на енергия – от чисто романтичната, мечтателна и на цвят розова в чисто организационната, подредена и хладнокръвна.

Ето и няколко съвсем прости, но важни момента, които трябва да имаме предвид, когато започваме.

Първото правило на втората работа е за нищо на света да не губим вкуса от удоволствието.
Той е основната движеща сила на всяко хоби, страст, дарба, увлечение. Печалбите не закъсняват там, където има добра стратегия, където са научени уроци, където има очевиден прогрес и се вижда, че човек прави нещата с удоволствие.

Да бъдем реални за възможностите си.
Току-що сме решили, че ще превърнем в източник на доход малката си страст, най-после сме преборили страха и съмнението дали сме достатъчно добри и нямаме търпение да направим тази крачка. В този момент имаме нужда от трезвата си оценка и анализ. Колко време точно можем да си позволим да отделим за нея? Тъй като сме решили това да е източник на допълнителни доходи, рискът да се подхлъзнем и да поемем твърде бързо е много голям, а както при всяко начало, и тук важи максимата, че никога няма да имаш втори шанс да направиш първо впечатление. Тръгването по този начин не е фатално, разбира се, но поправянето на щетите отнема време. Точно в началото нямаме нужда да се борим и със слуха, че не работим добре. Трябва да си дадем реална и детайлна сметка за всички аспекти на времето и работата. Например, ако правим фотографии – колко сесии можем да си позволим седмично, ако приготвяме храна – колко партита можем да обслужим, колко торти можем да направим, колко статии можем да напишем, колко неща можем да ушием и т.н. Всичко зависи от това с каква заетост сме, колко време можем да отделим, кога, плюс да калкулираме и времето за връзка със света – всички онези неща, които правим, за да популяризираме дейността си и да привличаме нови клиенти. Поддържането на активни сайт, блог, профили във фейсбук, туитър, пинтерест, инстаграм и т.н. отнема страшно много време, енергия и усилие, и това време също трябва да се отчете и планира. Истината е, че захванеш ли се „сериозно“, тоест с цел да печелиш, дисциплината е от най-голямо значение, защото денят се скъсява неимоверно.

Да се научим да казваме „не“.
След като сме очертали разумно границите си, трябва да се научим да казваме „не“. Клиентите няма да се разбягат, ако обясним, че не можем да поемем поръчката им точно сега. Поемането на повече от това, което можем да изпълним, означава да доставяме посредствен резултат – много пряк път към лоша репутация. Има един много точен лакмус и той е съвсем личен и безплатен: започнем ли да доставяме продукт, от който самите ние не сме напълно доволни, остава ли вкус от претупване, значи е време да намалим темпото и бройката ангажименти, време е да кажем: "Не!".

Здравословното „не“ помага и срещу “синдрома на прегарянето” (“бърнаут синдром”). Представете си, че реално вашият капацитет в началото е например една или две фотосесии седмично – това са часове не само в конкретния момент на фотосесията, а и допълнително време, прекарано в обработка. Ако ангажиментите станат повече, това значи оставане до ранни зори, изнервяне, стрес, което ще повлече надолу работоспособността ни на следващия ден, ще компрометира целия ни седмичен ритъм и бързичко ще загубим удоволствието от това, с което сме се захванали.

Да не работим безплатно и евтино.
Щом решим, че хобито ни ще е и източник на печалба, трябва да сме много внимателни в това кога и за кого ще работим безплатно. Това е стратегически избор и няма нищо общо с роднинските и приятелските взаимоотношения. Наистина, когато някой прохожда, се очаква да даде, за да получи. Това е реалност в много сфери – нормално е човек да бъде стажант, да бъде доброволец и т.н., преди да му бъде предложено платено място. В нашия случай от безплатна работа има смисъл в самото начало – ако се прави портфолио или ако има потенциал за създаване на важни контакти. В останалите случаи работата без пари по-скоро девалвира цената ни на създатели на продукт. Защо някой да ни плаща за нещо, което сме готови да вършим безплатно?

Друга широко разпространена грешка е започването с недобре обмислени и прекалено ниски цени. Това че започваме не означава, че трябва да работим евтино. Истината е, че винаги ще има някой, който ще прави нещо по-евтино от нас. И този някой винаги е на един имейл, телефонен разговор или съобщение разстояние. Това няма да се промени. Освен това няма никаква логика да започнем нещо, обявявайки една сума, а след една година да вдигнем цените двойно, при положение че е очевидно, че качеството е същото.

Тъй като това е допълнителен доход, ние знаем колко време ни отнема, колко работа можем да свършим, казали сме „не“ на невъзможните поръчки и цената ни се определя от нас самите, а не от това колко си мислим, че хората могат да платят или от идеята, че понеже сега стартираме, следва да бъдем евтини.

Познавам момиче, което прави най-невероятните торти – влага качествени материали, дълги часове изморителен труд и концентрация и е формулирало цената на тортите така, че да са „достъпни“. Когато сметнахме за колко пари работи на час, се оказа, че работи за половината на минималната надница за чистене например. Самата тя беше шокирана от това откритие, но предполагам, че ще й е трудно да убеди хората, че трябва да плащат поне тройно за същите торти, за да има тя някаква печалба.

Трябва да помислим добре, преди да обявим цената си и да намерим разумната пресечна точка между реалностите на пазара, на който работим и печалбата си.

Да не спираме да се развиваме.
Познавам хора, които (парадоксално) веднага щом започнаха да получават пари за нещата, които правят и се нарекоха "професионалисти", спряха да се развиват. Сякаш загубиха вкуса към това, което започнаха с любов и желание. Всъщност е научно доказан факт, че парите не са движещият мотив за това някой да работи добре, но то не им пречи да движат света. Истината е, че в каквато и сфера да работим, тя е в постоянно движение и развитие и трябва да задържим с всички сили онази искра на първоначалния ентусиазъм на начинаещия – жаден за знания и развитие.

Наистина в края на 30-те и началото на 40-те си години вече знаем прекрасно какви хора сме, какво искаме, научили сме да казваме "не" и сме най-добрите критици на себе си. Но в същото време не можем да останем статични и капсулирани в собствената си самооценка. Намирането на авторитети, на които вярваме и от които можем да научим нещо, е много важно. Участието в групи, курсове, дискусии и т.н. е горивото за нашето развитие.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.