След многобройните критики, че партията на Слави Трифонов сякаш живее в собствена паралелна реалност и категорично отказва да влиза в какъвто и да политически дебат, "Има такъв народ" малко промениха поведението си. Членове на партията се явиха по един-два пъти в студиата на телевизии, различни от тяхната "7/8", а лидерът им дори реши да излезе от комфорта на собствения си фейсбук акаунт и да се срещне с потенциални избиратели, като дори отговаря на въпросите им. Нещо, принципно съвсем нормално и дори задължително за една предизборна кампания...
За целта избра студенти. Не е ясно дали защото се е надявал там критичността да е по-малка, в сравнение с евентуална среща с журналисти или с политически опоненти, но въпреки това той срещна сериозно желание за диалог, а явно не беше готов за това.
Навярно се е надявал цялата среща в Пловдивския университет да мине в стил "ала така ни обичахте".
Това обаче не се случи и младите българи зададоха редица въпроси, на които получиха някои съвсем нелепи отговори. Като това, че "защо" завършва на "о". Да, именно тази детинска шега. Това достатъчно добре показва лековатото отношение на лидера на "Има такъв народ", но пък не става ясно защо на толкова "небрежна" среща, изпълнена с шеги и закачки, която дори не беше оповестена в медиите, а за присъствие бяха допуснати само хора с валидна студентска книжка, Трифонов се яви с три лъскави джипа и стабилна група телохранители? От кого се пази?
Любопитен е и отговорът му на съвсем резонния въпрос на Валентин Котов, студент по европейско право в нидерландския университет в град град Маастрихт. Той попита коя институция е имал предвид Слави Трифонов, когато в статус заяви, че няма да бъде народен представител в следващия Парламент, а ще поеме отговорност от друга институция. Това се изтълкува като заявка за президентския пост. Слави Трифонов обаче отказа да отговори категорично, посочи, че министър-председателят също е институция и се пошегува, че има институция, която се нарича: "Висш синод".
"Аз съм възрастен – мога да си пусна брада и да се кандидатирам."
"Аз питам за тази, която Вие визирахте конкретно в случая", настоя студентът. Разговорът продължи по следния начин:
Трифонов: Виж какво, Маастрихт, как каза, че се казваш?
Котов: Валентин Котов.
Трифонов: Аз мисля, че когато ти се запознаеш с едно момиче – нали си на 21 години? – едва ли като седнеш срещу нея и веднага започваш да й обясняваш всичко за себе си. Аз съм такъв и такъв, живея така и така. Миналото ми е такова и такова. Представлявам това и това, при определени положения ще направя така и така. Нали все пак има някои неща, които не трябва да са ясни от самото начало. Ти защо искаш да ги знаеш?
Котов: Ами защото смятам, че когато дадени хора са кандидати за доверие и власт от народа или вече са властимащи, би следвало, когато им се задават въпроси да се стараят да са максимално точни и ясни. Без увъртане.
Трифонов: Е, много добре, така е. Първото, което видях и разбрах, е, че отговорността, която мога да нося, не е задължително да бъде в парламента. Т.е. аз да бъда в парламента. В Парламента трябват хора, които имат необходимите качества, образование и квалификация. И смятам, че на база опита, който имам в намирането на хора, щото по света няма такова нещо като мениджър на... Приема се, че ако си добър мениджър, можеш да правиш и вафли, и автомобили, и телевизионно предаване. Включително, ако трябва да избираш хора, понеже някой каза "кастинг". Ние сме правили достатъчно, никога не е достатъчно. Имам впечатление от това как изглеждат хората и техните качества. На тази база мисля, че имаме добра селекция, ако мога така да се изразя. Моето място не е задължително да бъде в парламента. Не си представих как се кандидатирах и след това излизам и казвам: "Сега, нали аз ще оставя некви думи ще използвам и няма да участвам в парламента". Реших, че най-доброто е де бъдеш откровен и почтен. Затова и се отказах от това. Какво значение има това, ще стане ясно на изборите, въпреки че според мен аз си нося отговорността, независимо дали съм депутат или не. Тоест това моето е вътрешно мое убеждение. Дали хората ще го разберат или не – ще стане ясно. Дали ще го приемат или не – пак ще стане ясно.
По повод на другото –- това е възможност, която аз смятам, че мога да използвам.
Това, че мога да я използвам, не означава, че мога да бъда брутално откровен сега. И това е не защото не мога да бъда откровен, а защото има още неща, които очаквам да се случат. И в зависимост от това как се случат и какво стане – аз ще реша.
Само преди един месец не знаех, че американците ще направят тоя ход със закона "Магнитски", а виж как се промениха нещата.
Така че има неща, които би следвало и би трябвало да се случат, за да взема твърдо решение. Когато станат, аз ще взема твърдо решение и ти ще разбереш. Това не означава, че бягам от отговорност, разбери ме правилно. Напротив – отговорността е нещо, което, ако не си готов да я носиш, е отвратителна. А ако си готов да я носиш, трябва да знаеш, че ще платиш много висока цена. Аз съм от втория тип – знам, че ще платя висока цена и не се страхувам от това и затова не се страхувам да казвам истината, каквато ти я казвам и в момента. Когато съм готов, тогава ще бъда достатъчно откровен, а и едно нещо съм научил от Царя, понеже ти си много млад. Той каза: Научете се да бъдете господари на мълчанието, а не господари на говоренето. Аз се опитвам да бъда господар на мълчанието иначе приказки знам как да използвам. Разбра ли ме, приятелю?
Студентът Котов каза, че го е разбрал. А вие?
Не липсваха и други притеснителни елементи от срещата със студентите. Като шегите с Тошко Йорданов, които бяха едно към едно с лафчетата, които Слави Трифонов и Годжи си разменяха по време на телевизионното шоу.
Ето и пълен запис от цялата среща:
Как Слави Трифонов изигра всички
