ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

След войната Спилбърг ще създаде най-мащабния филм за "Азовстал“

След войната Спилбърг ще създаде най-мащабния филм за "Азовстал“

 (Photo by Leon Neal/Getty Images)

Съпругите на украински войници, хванати в капан под обсадения в обсадения металургичен завод "Азовстал" в стратегическото пристанище Мариупол, искат светът да знае през какво преминават половинките им. Те се надяват тяхното послание да помогне за спасяването на мъжете, преди да се превърнат в поредните жертви във войната.

„Те наистина са на предела на силите си“, разказва Катерина Прокопенко пред „The ​​New York Times“ за хванатите в капан войници, сред които е нейният съпруг, подполковник Денис Прокопенко.


Сезон, отвори се!
ОТ ГРАДА
26 май 2022 | Общество

Сезон, отвори се!

Летният туристически сезон ще бъде официално открит на 11 юни в курортен комплекс „Златни пясъци“. Министърът...

Юлия Федосюк, чийто съпруг сержант Арсений Федосюк също е там, споделя, че вътре вероятно има около 3000 мъже, които все още са живи.

„Целият свят ги съветва да се предадат, без да разбира, че това би означавало гибел за тях“, казва Федосюк пред „Times“.

Прокопенко на 27 г. и Федосюк на 29г. говорят почти всеки ден със съпрузите си чрез сателитната система Starlink. Въпреки че всички жени, деца и възрастни хора са били евакуирани от металургичния завод, както съобщи вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук, украинските бойци са реалния отпор срещу пълно превземане от страна на Русия на стратегически важния и тежко засегнатият град Мариупол.

Прокопенко и Федосюк са разтревожени, че времето изтича, тъй като съпрузите им са изправени пред ужасяващи условия, в това число - недостиг на храна и чиста вода. Хранят се само веднъж на ден и стоят "в мръсни стаи, в мазета или върху развалини", казва Прокопенко, като добавя, че рискът да бъдат повалени от снайперист или бомба е огромен. „Трябва да са вътре през цялото време“, казва тя.

Прокопенко разказва, че е забелязала промяна в силния глас на съпруга си, който е свикнала да чува обикновено, тъй като условията се влошават.

 

„Той ми говори с нежни думи и пита за обикновени неща, които много от тях сякаш вече са започнали да забравят. Като това какво е да живееш в апартамент, да ядеш сладолед, картофи и топла супа“, казва Прокопенко. "Всички войници мечтаят за топъл хляб, защото ядат разполагат единствено с мухлясал. Надеждата им е за чиста питейна вода."

Да чуе от съпруга си какво преживяват той и останалите, е истинско изпитание за Прокопенко. „Срам ме е, че живея нормален живот: имам легло, възглавница, питейна вода и медикаменти“, казва тя. „А в другата крайност са съпругът ми и другарите му, които не могат да си го позволят, срамувам се и съм тъжна от този факт.

 

Тя вярва, че единственият й шанс е да сподели пред света мрачните разкази, които съпругът й споделя. „Не трябва да позволяваме да умрат“, казва Прокопенко. "Призоваваме за действие. Плачем. Сърцето ни се къса, искаме да ги спасим."

А светът наистина има нужда да научи историята им, за да си даде сметка как човечеството е тръгнало в погрешна посока.

„Сигурна съм, че след войната Спилбърг ще създаде най-мащабния филм за „Азовстал“ и всички режисьори ще се борят да са възможно най-близка до реалносттта“, казва Прокопенко. „Дори няма да е нужно да се добавят елементи на фантастика, защото всички ужаси, които се случват в научно-фантастичните филми, са реалност.“

Посегателствата върху жени в Украйна започват да излизат наяве

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.