ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Следпразнично: "Българин да се наричам, първа радост е за мене"

Следпразнично: "Българин да се наричам, първа радост е за мене"

Тази сутрин (както никога) намирам някоя и друга спокойна минута да разгледам новините в социалните мрежи. Първото нещо, което виждам, е как млади родолюбиви българчета в Генерал Тошево учат на чинове с ликове на видни българи – творци, революционери, владетели – все личности, свързани с историята и културата на страната ни. Чиновете са направени по инициатива на Професионалната гимназия по земеделие "Тодор Рачински" в града.

Идеята ми харесва, освен това тази сутрин съм особено чувствителна на тема родолюбие и патриотизъм, защото децата в Българското неделно училище "Иван Вазов" в Загреб днес ще рецитират най-емблематичните стихотворения на Вазов. Някои от тях дори не са родени в България, но родителите им съхраняват любовта им към "всичко българско и родно" с ентусиазъм, търпение и известна доза саможертва. Вместо деца и родители да отидат на пица или шопинг след училище, те всяка седмица се отправят към класната стая на Неделното българско училище, за да научат майчиния си език. Защото обичат България. Защото се надяват някой ден да се върнат към корена си.

А той, коренът, си е там – по маршрута на метрото "Люлин – Младост", вози се в мотрисата и надига глас, защото мъж над средната възраст кашля. И понеже това е част от българската народопсихология, възмутените пътници, получили медицинското си образование в интернет форумите, са категорични в диагнозата си – това е то, първият така бленуван случай на коронавирус у нас. Най-накрая, въпреки разните му там медицински центрове, здравни организации и извънредни щабове, "вредителят" е заловен. И какво мислите се случва? Човекът е публично линчуван и изгонен като мръсен парцал от метрото. Принудително свален на спирката. От будна гражданка и съратници. И никой, ама никой не чува бедния човечец, който през цялото време, силно засрамен от адската си кашлица и от предизвиканата от нея суматоха, се опитва да надвика озверялата тълпа, за да обясни, че има... алергична астма и единствено се нуждае от помпичката си, за да не се задуши. 

И само после някой да ми е казал, че ни липсвало гражданско общество. Добре, че са онлайн медиите, за да разбера, че ние, българите, сме будни, бдителни и невероятно състрадателни. В крайна сметка се налагат крути мерки, когато под заплахата от коронавируса трябва да се действа бързо и ефективно. Знам, че по-здравомислещите от нас ще кажат, че медиите раздухаха темата около коранавируса, че хората не са виновни, че са паникьосани, че те просто се страхуват за здравето си. Така е, прави сте. Но кога точно успяхме тотално да озвереем? Кога загубихме съчувствието и съпричастността си? 

От друга страна, не можем да се сърдим на будните пътници в метрото, че са принудени да си поставят сами диагнози и да се борят с "вредители" с подръчни средства като груби думи, изхвърляне от мотриса и антибактериални кърпички. Защото много скоро България може да остане както без лекари, така и без интелектуалци. И тогава не само че няма да има кой да лекува болните ни тела, но няма и да има кой да ни дава храна за душите...  Това е и посланието на емоционалния пост на водещата на "Нощни птици" – журналистката Искра Ангелова. Помните ли я? Нейното предаване гледахме цели 15 години в ефира на БНТ, но и нейният глас на екрана беше приглушен. В профила си във Фейсбук по повод националния празник тя реши да сподели за успехите и провалите си, но най-вече за страховете си, че утре нашите млади хора ще заминат далече от България, за да не се върнат...

И тогава – чудя се аз – дали някъде в сърцата им би останал далечният спомен, че са седели на чинове с ликовете на родолюбиви българи, когато все още са били ученици в България. Дали биха си спомнили и за онази история от далечната 2020 г., когато една вечер уморените им родители гордо са разказвали на семейството, че са спасили сънародниците си от страшна епидемия, като са изхвърлили един човечец от метрото... 

 

3 от най-хубавите стихотворения за България

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...