Общество

Случаят с дамския уринатор – женска еманципация или компенсаторен механизъм?

Крачейки вчера из центъра на София, минавам покрай витрина на дрогерия с плакат с надпис „Пишкам права! Дамски уринатор за еднократна употреба.“

Случаят с дамския уринатор – женска еманципация или компенсаторен механизъм?

Крачейки вчера из центъра на София, минавам покрай витрина на дрогерия, на която е изложен плакат с надпис „Пишкам права! Дамски уринатор за еднократна употреба.“ Замислям се, но след минута в съзнанието ми нахлуват други впечатления и щях напълно да забравя за този надпис, ако на връщане не бях минала покрай същия магазин. Отново в главата ми нахлуват хиляди мисли, но този път решавам да ги проследя. Въпросите, които ми изникват, са кое прозрение за човешката природа е довело до създаването на този продукт и коя точно латентна женска нужда търси да задоволи то. [[more]]Като човек, който професионално се вълнува от разгадаването на скритите човешки мотиви, този продукт определено предизвиква любопитството ми. Признавам си, напълно съм пропуснала навлизането на подобен реквизит в потребителския социум, затова решавам да се осведомя по темата с Фейсбук статус.

Отговорите, които получавам, варират от хигиена до утилитарна употреба по време на концерти, походи, преходи, ски, състезания и други подобни. Като че ли всичките тези приложения звучат приемливо и не можеш открито да ги отречеш като безсмислени. Има обаче и друга част отговори, които са в посока „най-накрая имаме избор“, „така и ние вече сме равноправни на мъжете“ и „можем като момчетата!“. На пръв поглед жизнеутвърждаващи изявления. Те обаче ме карат още по-осезаемо да изпитвам голямо напрежение по темата. А от опит знам, че там, където има напрежение, винаги се крие нещо по-дълбоко. 

„Пишкам права!“ Та какво всъщност се крие зад тези две думи? Момент на триумф? Достижение? Облекчение тип „най-накрая!“? Или етап в развитието на жената, нещо като „мамо, мамо, виж, вече мога да карам без ръце!“? Но етап, който ние не можем да постигнем сами, а само с помощта на „дамски“ уринатор. Не прозира ли зад тази фраза утвърждаването на мъжкото физическо съвършенство и подчертаването на вродената женска физическа недостатъчност, или да използвам „хубавата“ българска дума „инвалидност“?

Веднага се сещам за теорията на Фройд за „завистта към пениса“, която разглежда психосексуалното развитие на момичето и тревожността, която то изпитва при осъзнаването, че няма пенис. Фройд счита това осъзнаване за преход към зрялата женска сексуалност и полова идентичност. От този момент нататък момичето загърбва своята изначална привързаност към майката и влиза в остра конкуренция с нея за вниманието, любовта и признанието на бащата. В класическото си тълкувание тази теория е до голяма степен развенчана. Но ако разглеждаме идеята на Фройд не толкова буквално, а в преносен смисъл, ще видим, че тя не е напълно лишена от почва. Така поне смята Тайлор Кубота в статията си „Наистина ли съществува завист към пениса?“. Накратко, жената завижда на мъжа за черти, които го определят като мъж, защото свързва същите с власт и привилегированост. Очевидно в случая с нашия уринатор пишкането прав се възприема като привилегия. [[quote:0]] Феминизмът критикува фройдистката теория за развитие като „хетеронормативна“, отричаща на жената правото на зряла сексуалност, независима от мъжете. Но както теорията на Фройд понастоящем следва да се разглежда по-скоро като метафора, така и феминистката критика не бива да се приема буквално. „Завистта към мъжа“ може да се разглежда като насаждан у жените комплекс, затвърждаващ чувството ни за непълноценност. Имитацията с цел да бъдем „като момчетата“ или „по-добри от тях“ и цялата тази нужда от доказване единствено подчертават усещането ни за неравностойност. И за не малко жени, които иначе са независими, борбени и самостоятелни, именно зад този поведенчески модел се крие тъмният аспект на феминизма и отказът им да бъдат причислявани към така определящата се група жени. Себевъзприятието ни от гледна точка на половата ни недостатъчност и нуждата ни от компенсаторни реквизити и модели на поведение (има ли смисъл да ги изброяваме?) не ни ли обрича на неспособността истински да развиваме чисто женския си потенциал?

Мисля си, че като жени имаме нужда от повече дефиниции за това, което сме, а не за това, което не сме; дефиниции на това, което имаме, а не на това, което нямаме; и не на последно място, на това, което можем и ни идва отвътре, а не на това, което е заемка. Само така можем да постигнем усещане за равноправие и чувство за баланс със света около себе си, защото нищо, което е ерзац, не е устойчиво.

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.