Общество

"Сълзите ми свършиха": Майката, която се закле да се завърне в Украйна

Юлия Янчар се надява, че тя и семейството й ще се върнат в новия им дом, който бяха принудени да изоставят в събота, тъй като войната пристъпи мрачно в селото им на север от украинската столица Киев.

"Сълзите ми свършиха": Майката, която се закле да се завърне в Украйна

снимка: стоп кадър "Ройтерс"

Когато си създал свое собствено място с много търпение и си посял семенцето на любовта, което си поливал грижливо всеки ден, погледът към мечтаното светло бъдеще става все по-уверен. Всичко се променя обаче, когато войната нагази в собствената ти леха и потъпка надеждата, която е нещо по-особено, крехко и чупливо, към което се пристъпва винаги тихо и почтително.

Юлия Янчар се надява, че тя и семейството й ще се върнат в новия им дом, който бяха принудени да изоставят в събота, тъй като войната пристъпи мрачно в селото им на север от украинската столица Киев.

"Живеехме в апартаменти под наем в продължение на 10 години, за да построим къщата си. А сега най-накрая се нанесохме. Бяхме развълнувани от всяка снимка, която окачвахме на стената", споделя пред "Ройтерс" Янчар, която работи като PR директор в благотворителна фондация.

"А с днешна дата просто трябва да оставим всичко с лека ръка зад себе си и да тръгнем, защото тук могат да паднат бомби, защото танковете могат да атакуват нашите улици."

Преди няколко дни, докато Русия напредваше с нахлуването си в Украйна, ракета избухна във въздуха над селото, разположено близо до река Днепър, и парче се стовари върху къща на няколко улици по-далеч, като предизвика пожар, разказва жената.

„Тогава беше наистина страшно за всички."

Ева, 6-годишната дъщеря на Янчар, проявява истинска смелост, въпреки крехката си възраст.

"Няма да се страхуваме от битките, няма да се крием, няма да се плашим от бомбите, няма да изпитваме страх от нищо", казва уверено малкото дете. 

 

Янчар обаче в крайна сметка решава, че е твърде рисковано да останат у дома.

"Постоянно следим всички новини. Сълзите ми свършиха, вече не мога дори да плача", казва тя. "Наистина се надявам, че ще оцелеем, защото имаме невероятни хора. Такива, които са готови да се изправят срещу танковете с голи ръце."

Майката е уверена, че един ден ще се върне в Хотяновка.

"Вярвам, че няма да загубим страната си и че един ден ще живеем в нея. Всичко ще се оправи и ще засадя в двора си всички онези смърчове, за които съм мечтала."

Деца от украинско сиропиталище търсят спасение в Полша