ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Смърт на болничните стълби

Смърт на болничните стълби

Photo by Kat Jayne from Pexels

Денят ни започна с тази новина. Хора умират на стълбите на болницата в Пловдив. За нас – мрачно начало на и без това напрегнат и пълен с тревожност делничен ден. За тях – край на дните изобщо. На стълбите.

Помните ли едни апартаменти на властимащи с вътрешни асансьори? Помните. Помните ли едни шкафчета, пълни с пари? Помните. Има ли връзка между тези две явления и факта, че във втория по големина град в България, дори ако със свръхусилия успееш да се добереш до болницата, нямаш гаранция, че ще бъдеш прегледан, а напротив, ще останеш на стълбите, а може и да не си тръгнеш никога от тях?

Всичко, което ни се случва е вследствие на нагло, системно и безапелационно експлоатиране на държавния апарат и ресурсите на всички ни с цел една шепа хора да имат до главата си шкафче, пълно с пари.

Затова медиците вече изобщо не смогват. Здравната ни система е осакатена и едва куцука от много години, но сега това най-ясно си личи. Също отдавна датира негодуванието на лекари и медицински сестри, които често се предават пред отчаянието, отказват се да участват в българския фарс и емигрират.

Затова нямаше кой да прегледа пациентите на стълбището на болницата в Пловдив.

Затова, въпреки стресиращото повишаване на броя заразени, много хора не вярват на щаба, правителството, мерките, маските, зелените коридори, карантинирането... Как да се довериш на едни хора, които знаеш, че са некомпетентни? Че са алчни и мотивирани от друго, различно от обществения интерес. Че са усвоили огромни суми, от които уж се дават някакви обезщетения за пострадалите бизнеси и хората, загубили своята работа, но само на теория.

Може би е крайно време да се дистанцираме от тия едни хора, дори да опитаме да забравим малко за тях, с цел опазване на психичното здраве, но въпреки това да правим най-доброто, на което сме способни, за да предпазим себе си и останалите. Не само от вируса, но и от евентуалната още по-сериозна икономическа криза, която ще настъпи, ако не овладеем разпространението му.

Може би е крайно време да се разбунтуваме срещу хората, които умишлено не се тестват, въпреки че имат симптоми, за да не се наложи да прекъснат работа. Да не сме съгласни с онези, които имат положителен тест, но лъжат РЗИ, че живеят сами, за да не бъдат карантинирани близките им. Има и такива, които умишлено спестяват името само на един човек от домакинството, за да имат свой агент във външния свят.

Разбираме защо го правят, затова може би е крайно време да насочим недоволството си не към тях, а към структурите по места, които са отговорни да създадат организация за набавяне на медикаменти и хранителни продукти за хората под карантина, които нямат право да напускат домовете си. Да изискаме да се случва не само на хартия.

Крайно време е! По-крайно не може да бъде. Хора намират смъртта си на болничните стълби... 

 

Ръкоплясканията вече не помагат

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...