След миналогодишното ми разочарование, имах известни колебания дали изобщо да ходя на София диша. Все пак любопитството ми надделя и след приятните впечатления от „Шишман“ миналата неделя, днес отидох и на „Ангел Кънчев“.
 

Чудесно е, че в София има толкова много хора, които правят с ръцете си неща, каращи ни да мечтаем.

Разбира се, за дишане не може да се говори – тясно е, задушно, пълно с хора. Но на мен това не ми пречи, хората и интересът им в някакъв смисъл доказват, че този формат работи добре, а лудницата наоколо ми дава чувство за принадлежност и ме вълнува приятно. Този път „Ангел Кънчев“ беше затворен в по-голямата си част, а различните шатри и заведения бяха разположени на сравнително разумни разстояния. 
 

Чудесно е, че в София има толкова много хора, които правят с ръцете си неща, каращи ни да мечтаем. Поне това си мислех много често, докато разглеждах всякакви ангели, птици, подвързии за книги, пачуърк, часовници, бижута. Точно от последното има най-много и най-случайни неща, но в крайна сметка всичко е въпрос на търсене и предлагане. За щастие този път нямаше дрехи. Продължавам да съм убедена, че мястото им изобщо не е на улицата.
 

За втора поредна година мотото на днешния празник е „Словото зове“, но това беше видимо единствено пред щанда на издателство Жанет 45, които продаваха всички издадени от тях книги на любимия ни Георги Господинов, а самият автор даваше автографи направо на улицата – усмихнат и много по-хубав, отколкото е на снимката отзад на книжките. Разбира се, с присъщата за медиите арогантност, един телевизионен екип избра точно момента да изпревари огромната опашка от чакащи автограф, за да вземе интервю от писателя.
 

Друга приятна изненада е новото заведение sparrows на мястото на Онда – с много вкусна лимонада и забавно написано меню – ще се върнем там специално в по-спокоен ден.
 

Следващите дестинации на София диша са Пиротска и булевард Витоша. Ще се видим там!