ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Спешно ни трябва къщичка от тухли, не от слама

В момента човечеството е изправено през изпитание, което разтърсва из основи живота ни и размества тетриса на една система, която доскоро смятахме за здрава и непоклатима. С днешна дата човекът е сам, изправен пред един невидим враг и няма кой да му помогне. Объркан, тревожен, пристиснат от обстоятелствата, подобно на малко дете, той все още не може да осъзнае, че ще му се наложи бързо да порасне и да се защити в нов дом, който да издържи на заплахата. Помните ли приказката за „Трите прасенца“? Братчетата бягаха от лошия вълк, но той с лекота повали къщичките от слама и дървени клечки на първите две. Спасението дойде, когато те се събраха всички ЗАЕДНО в третата къщичка от тухли. Това е любимата приказка на тригодишния ми син – за малките няма по-силен мотив за изграждане на връзка със света и последващо приобщаване от съпреживяването на историите на добрите и лошите герои.

Именно тук се подхлъзнахме. Материалният свят ни донесе привидно самодоволство, усещане, че бедствията и изпитанията са за ДРУГИТЕ, проклятие на отминали епохи, а ние сме само зрители и читатели на произведения, обект на творчески интерпретации в киното и литературата.

Оказа се обаче, че сме живели в къщичка от слама.

Ако се опитаме да внесем известен ред в хрониката на живота на последните няколко поколения преди нас, ще установим, че те не са били ни най-малко пощадени от превратностите на съдбата: войни, робство, холера, чума, огромни емигрантски вълни, глад, диктатури, кланета, геноцид, разделени семейства, икономически кризи. Можете ли да си представите, че след като Първата световна война буквално обезкървява света, отнемайки живота на около 15 милиона души, „онази с косата“ изпраща испанския грип и умират още 50 милиона. Свидетели и участници в тези събития са нашите баби и дядовци, а от това усещане за безнадежност са изминали едва сто години.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...