Общество

Спешно ни трябва къщичка от тухли, не от слама

Имате ли усещането, че всичко е само сън и утре всичко ще свърши

В момента човечеството е изправено през изпитание, което разтърсва из основи живота ни и размества тетриса на една система, която доскоро смятахме за здрава и непоклатима. С днешна дата човекът е сам, изправен пред един невидим враг и няма кой да му помогне. Объркан, тревожен, пристиснат от обстоятелствата, подобно на малко дете, той все още не може да осъзнае, че ще му се наложи бързо да порасне и да се защити в нов дом, който да издържи на заплахата. Помните ли приказката за „Трите прасенца“? Братчетата бягаха от лошия вълк, но той с лекота повали къщичките от слама и дървени клечки на първите две. Спасението дойде, когато те се събраха всички ЗАЕДНО в третата къщичка от тухли. Това е любимата приказка на тригодишния ми син – за малките няма по-силен мотив за изграждане на връзка със света и последващо приобщаване от съпреживяването на историите на добрите и лошите герои.

Именно тук се подхлъзнахме. Материалният свят ни донесе привидно самодоволство, усещане, че бедствията и изпитанията са за ДРУГИТЕ, проклятие на отминали епохи, а ние сме само зрители и читатели на произведения, обект на творчески интерпретации в киното и литературата.

Оказа се обаче, че сме живели в къщичка от слама.

Ако се опитаме да внесем известен ред в хрониката на живота на последните няколко поколения преди нас, ще установим, че те не са били ни най-малко пощадени от превратностите на съдбата: войни, робство, холера, чума, огромни емигрантски вълни, глад, диктатури, кланета, геноцид, разделени семейства, икономически кризи. Можете ли да си представите, че след като Първата световна война буквално обезкървява света, отнемайки живота на около 15 милиона души, „онази с косата“ изпраща испанския грип и умират още 50 милиона. Свидетели и участници в тези събития са нашите баби и дядовци, а от това усещане за безнадежност са изминали едва сто години.

Има още...


„Човекът е като събирателното – не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е старата истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои. Както и при вида на зрителите й“, пише Йосиф Бродски, един истински поетично мислещ философ, който винаги задава парещи въпроси, без да се страхува да признае, че няма отговорите. Те, за съжаление, идват сами, без да ни питат.

Каквото и да става, трябва да продължим, отрезвени, дисциплинирани и разумни, и да си направим верните изводи. И да си спомним за непотопяемия "Титаник", който потъна с цялата си глъч, суета и измамени надежди само от сблъсъка с един айсберг. Трагедията нямаше да е толкова голяма, ако някой е допуснал, че когато плаваш в огромното море, ще са ти необходими и спасителни лодки. За всеки случай. За сметка на ненужните позлатени сервизи, легла с балдахин, бутилки с шампанско и хиляди кутийки с хайвер. Освен лодки, трябва и един умен, организиран и смел капитан, който така да ги напълни с хора, че да не оцелеят само жените и децата. Всъщност на "Титаник" дори и това не се случи.

Корабът ми все още пори вълните, така че търсим капитан, който да ни отведе до така жадуваната обетована земя...

 

Писмото, което Фицджералд никога не написа, но вдъхнови целия свят