ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Спешно ни трябва къщичка от тухли, не от слама

„Човекът е като събирателното – не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е старата истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои. Както и при вида на зрителите й“, пише Йосиф Бродски, един истински поетично мислещ философ, който винаги задава парещи въпроси, без да се страхува да признае, че няма отговорите. Те, за съжаление, идват сами, без да ни питат.

Каквото и да става, трябва да продължим, отрезвени, дисциплинирани и разумни, и да си направим верните изводи. И да си спомним за непотопяемия "Титаник", който потъна с цялата си глъч, суета и измамени надежди само от сблъсъка с един айсберг. Трагедията нямаше да е толкова голяма, ако някой е допуснал, че когато плаваш в огромното море, ще са ти необходими и спасителни лодки. За всеки случай. За сметка на ненужните позлатени сервизи, легла с балдахин, бутилки с шампанско и хиляди кутийки с хайвер. Освен лодки, трябва и един умен, организиран и смел капитан, който така да ги напълни с хора, че да не оцелеят само жените и децата. Всъщност на "Титаник" дори и това не се случи.

Корабът ми все още пори вълните, така че търсим капитан, който да ни отведе до така жадуваната обетована земя...

 

Писмото, което Фицджералд никога не написа, но вдъхнови целия свят

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...