ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Спри веднага да плачеш!“

„Спри веднага да плачеш!“

Снимка: Pexels

изследвания показват, че ракът много често е в резултат на подтиснат гняв. Неизразените емоции могат да се превърнат в бомба със закъснител. Хората, които изглеждат много мили и любезни, могат да крият в себе си вулкан от омраза и този вулкан рано или късно да изригне с неподозирана сила и да нанесе невероятни опустошения. Неизразяването и неразпознаването на емоциите винаги е в основата на зависимостите.

Освен че забраняваме някои емоции понякога “с възпиталена цел”, усилваме и други – например срама и вината. Последиците от нерационалната вина могат да бъдат фатални за благоденствието на човек – той да се чувства толкова виновен (и съответно отговорен) за всички световни проблеми, че да поема прекомерни ангажименти, да пренебрегва собствените си нужди (дори и най-елементарни, като почивка и сън), докато не се сгромоляса физически и емоционално изтощен. Прекомерният срам, от своя страна, може да го спре от много ценни лични контакти или от развитие в сфера, в която е способен.

Как да реагираме в тези ситуации? Какво да бъде посланието ни към децата?

Децата имат право на техните емоции (както и всеки един от нас). Обикновено това, което ни притеснява, е начинът, по който детето изразява емоцията, затова можем да му покажем нови алтернативи или да ги открием заедно с него (например: “Разбирам, че те е страх от зъболекаря. Може би ти става неприятно от шума на машинката. Искаш ли докато си на зъболекарския стол да ти сложим слушалки и да слушаш онази песен, която много харесваш?”). Понякога е достатъчно просто да му дадем възможност да говори за емоцията и тогава често то може да стигне само до приемливо за него решение и да се успокои (“Много те е яд, че това дете ти взе играчката”, “Да, той е лош.”, “Ядосваш му се, защото ти не правиш така..”, “Да, но пък аз вече не искам да си играя с тази играчка. Ще си взема кофичката и лопатките”).

При този тип общуване детето получава няколко много важни и здравословни послания: “Мама ме разбира. Може да й се вярва. Имам желание да споделям и друг път с нея. Аз не съм дефектен – това, което усещам, е нормално, трябва само да не наранявам другите, заради това, което чувствам. Всички ние искаме да имаме физически и емоционално здрави деца и да имаме добри взаимоотношения с тях. Приемането на емоциите на детето е една от стъпките към постигането на тази цел.

Автор: Милена Петрова

 

За говоренето, гушкането и глезенето

За говоренето, гушкането и глезенето