ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Срещата с Ayo

Срещата с Ayo
Не умея да пиша за музика. Не съм меломан и вместо непрекъснато да издирвам нови и свежи изпълнители, мога до изтъркване да въртя стари албуми, на които знам всяка нота. Не търся музиката и тя винаги ме намира сама. Но тъй като споделих, че от музика не разбирам, ще ви разкажа за човека Ayo, на чийто концерт попаднах снощи.

Мъча се да избера определение, което се използва за концерт, в който цялата зала 1 на НДК се усмихва. Не успявам. Срещата с Ayo не беше само музикална – това беше лична среща между публика и изпълнител и определено такъв тип концерти остават с теб в годините. Тогава разбираш, че няма нужда от грандиозна сцена, балет, уточнения дали песните са нови или стари – всичко това отива на заден план в момента, в който артистът застане пред теб в ролята на Човек, а не Изпълнител, музиката се превръща във фон на новото ви приятелство.

7 ред, 9 място, 20.43 ч. на 6 юни 2013 година. Ayo е единственият човек, с когото знам в кой точно ден, час и място се запознахме. Моята немеломанска душа знаеше точно една нейна песен и разбира се, това беше летният хит на миналото лято - Down on my knees. Бях умерено въодушевена от предстоящата си среща с нея и съвсем не очаквах на излизане от залата да се преобразя толкова. Усмивката ми беше толкова голяма, че таксиметровият шофьор, който ме закара до вкъщи, не ми поиска пари. Каза ми, че съм най-зареждащият му клиент за деня и че „трябва да има повече такива хора.“ И аз помислих същото, но за Ayo още след първите две-три песни, когато тя просто слезе в публиката и започна да прегръща всички. Едно усмихнато и топло момиче, което искаше да докосне всеки един в залата и не спираше да повтаря колко много ни благодари за това че сме там, защото музиката й живее именно благодарение на нас. Момиче, което не спира да моли Бог да ни благослови по толкова топъл и красив начин, че се разплаках. Момичето, което накара всички намусени хора около мен да станат на крака и да танцуват усмихнати. Момичето, което убеди цялата зала 1 да се хване за ръце, а след това обиколи редовете танцувайки „на влакче“.

Има ли нужда да споделям, че те пее като ангел, как измисля продължения на песните „в движение“, как пее джаз, регге, соул, лек рап и танцува със затворени очи.

Ayo не успя да си тръгне. За разлика от друг път, когато публиката крещи „Още“ по навик, залата наистина искаше ОЩЕ. Искаше повече и тропаше с крака, докато изпълнителката и усмихната й банда не излезе отново на сцената за втора част на шоуто, по-топла и продължителна от първата.

„Не очаквайте нищо от концерта на Ayo”, с тази молба тя започна вечера. Не очаквах. Не разбирам и от музика, но знам, че всяко изкуство се прави от живи хора и колкото по-красива и топла е душата им, толкова по-чисти неща създават. И срещата, започнала в 20.43 ч. го потвърди...