14 февруари. Ден като всички останали. И като във всички останали дни улицата е пълна. Пълна с различни хора. Срещаме хора, които не знаят кой ден, месец, година е. Хора, които не знаят деня и часа дори. Хора, които не знаят, че е това е ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА. И такива, които знаят, но това не ги интересува. Хора, които знаят кой е денят и това ги дразни. Целият този шум, галопиращи потоци от хора с балони, сърца, мечки, розови панделки и усмивки. Хора, които препускат с балони, сърца, мечки, розови панделки и усмивки. Радостни от деня, времето, часа, съдбата, човекът до тях, онази случайна среща, хора, очакващи тази вечер. Хора, нещастни от деня, от липсата, пропуснали срещата, изгубили надеждата. Хора, които са сами и тихо се усмихват. И чакат. И на тях да се случи. Да обичат, да бъдат обичани, да подаряват и да бъдат сгрявани.
Хора, които са сами и не чакат, не искат и не знаят, че има любов. Любов, която дори и да срещнат, да се сблъскат с нея, тя да се стовари с грохот върху им – пак няма да Я видят. И ще кажат, че тя не съществува. Хора, прегърнали любовта, устремени, вдъхновени, окрилени. Хора, прегърнали любовта, прегърбени, уморени, обезнадеждени. Хора, които имат очи, но не виждат сърцето и пламъка.
Хора, които нямат очи, но чувстват, че любовта е навсякъде. В погледа на ученика, с който се размина преди малко, в усмивката на бузестото бебе в количката, в походката на онази сервитьорка, в удара на червените токчета, в онова по-дълго ръкостискане на обяд, в падналия кичур на съседката, във вдигнатата яка на моториста. Тя е там и чака. Кани на среща. Прощава. Моли да бъдеш спасен. Разхожда се по върховете на пръстите и спира в корема ти. Срещни я. Познай я. Дай й шанс. Поне днес. Защото е 14-ти.
Лора Ангелова
Този текст е посветен на Празника на любовта в нашия конкурс "Искаш ли всеки ден да е Св.Валентин?". Ако го харесвате и искате авторът му да спечели някоя от нашите награди, подкрепете го с "like".
