Онзи ден гледахме вкъщи "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" . Гледали сте го сигурно – третата част за клетия живот на Бриджит, която е нещо като символ на "сама жена" – дебела и нещастна. Нерализирана, недовършена, непохватна жалка картинка. Жена, която постоянно някой "разбира" и около която всички стъпват на пръсти, да не би допълнително да я потиснат, защото я обичат. Но най-вече какво по-ласкателно за егото има от това да съжаляваш приятел.
А сега това: „Самотните“ ви приятелки вероятно са много по-щастливи, отколкото мислите. Животът им няма нищо общо с филмите и приказките, за които „намирането на голямата любов“ завършва арката на успеха и щастието. И не бързайте да сте тъжни за тях на коледното офисно парти – маркетингово проучване, направено в Обединеното кралство, показва, че хетеросексуалните жени, които са обвързани, не се чувстват никак свободни, независимо широко прокламираната борба за равенство. Сингълите, от своя страна, се чувстват волни като птички. Жените освен това създават много по-лесно социални и приятелски кръгове, така че вероятността да се чувства депресирана една неомъжена жена, не е голяма.
Старите моми са по-независими, по-устремени и не поставят всичките си яйца в една кошница – в случая в тази на любовта. Накратко, не очакват връзка да ги направи щастливи, намират си други източници на щастие. Сингълите също така са по-уверени и не спират да се развиват, много по-любопитни са за света около тях... Което просто още веднъж доказва, че самотата има голям креативен, емоционален и интелектуален потенциал.
Според психоложката от Харвард д-р Белла де Паоло това обаче не значи, че хората, които имат връзки са по-нещастни, не.
„Ако не си вече щастлив човек, не разчитай бракът да те направи. Ако си вече щастлив, не очаквай бракът да те направи по-щастлив... и накрая, ако си сам и щастлив, това не означава, че ще изпаднеш в отчаяние, ако смееш да останеш сам.“
Но всички тези теории едва ли са изобщо необходими, за да ни уверят, че да си сингъл не означава автоматично, че си нещастен. Това е просто начинът, по който обществото ни е научил да мислим, а сега е време да разкараме тази стигма.
