ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стопаджиите на лято 2013

Стопаджиите на лято 2013
„Ново лято, нов късмет“, казах си аз и най-накрая се съгласих да пътувам на стоп миналата година. Толкова време оказвах яростна съпротива срещу идеята да пътувам до някъде в чужда и непозната кола, напълно убедена, че А. „Така не бива да се прави“ и Б. „Този начин на предвижване е ужасно опасен“. Имах и трето оправдание, че в крайна сметка не искам цял ден да вися на някой път и държа да се предвижвам с максимално възможната скорост.

Но смелостта ми да опитам нещо нова се оказа възнаградена, а и трита ми довода бяха разбити на пух и прах. Оказа, че не само съм живяла с измислени оправдания, но съм изгубила хиляди възможности да се запозная с невероятно хора.

Стопаджийството е изкуство. Не можеш просто да застанеш на пътя и да вдигнеш палец, трябва стратегически да избереш кое да бъде мястото, на което да го направиш и задължително да облечеш възможно най-приветливите си дрехи. Един от приятелите ми, стопаджия с дългогодишен „трудов стаж“ ми даде безценен съвет – „Купи си тениска с Туити.“ На въпросително-изуменият ми поглед, зад който се четеше явното „Защо точно ТУИТИ?!“, той с усмивка поясни – „Лош човек не може да носи такава тениска, а кредита на доверие у шофьора към теб ще нарасне тройно като те види с нея.“ Оказа се прав. След като си набавих такава тениска, започнаха да ни спират семейства с деца, без грам притеснение, че чуждо момиче (с жълтото пиле на тениската) ще седи на задната седалка до тяхното мъниче.

Ярките дрехи, усмивката, пуснатата коса – всичко това може да се окаже неработещо, ако вие стоите по средата на магистралата. Правило номер две се оказа, задължителният подбор на локация. Бях силно заинтригувана от факта, че в милата ни родина съществува неофициална карта на стопаджиите. Често може да ги видите на разклона за Ловеч, Плевен, Шумен или след Владая и по правило се стопира няколко километра извън града, където колите все още не са преминали на режим „извънградско шофиране“ и могат да забележат теб, ярката тениска и всичкия ти багаж.

Имам късмета да пътувам в компания на чаровен стопаджия. Той знае и може всичко, винаги избира правилната кола и никога не се съгласява да ни закарат „до някъде“. Изключително внимателно подбира и хората, при които се качваме - в крайна сметка, веднъж те ни избират по критерия Туити, малък багаж, усмихната млада двойка, но втория път и ние трябва да се съгласим да се качим точно в тази кола. Бях искрено изненадана, когато започнаха често да ни спират жени – както по-възрастни, така и съвсем млади момичета. Очевидно нашата двойка всява достатъчно доверие у всеки, които искат да ни помогнат. Но мъжете… Мисля, че нямаше нито един мъж, в чиято кола се качихме и който не сподели своите стопаджийски перипетии. В един момент останах с твърдото убеждение, че старото поколение стопаджии е пораснало, замогнало се, купило си е хубави коли и сега с радост помага на новите, съвсем зелени „в занаята“, младежи.

Последният довод за „бавно пътуване“ беше сломен след като пред нас спря червено ферари и се оказа, че мъжът в купето, който слушаше рок от 90-те и пишу пури с аромат на шоколад, просто не може да кара със скорост под 130 км/час. Опасно е, ще кажете вие. Понякога в лудницата на големия град, се чувствам по-опасно, отколкото с вдигнат палец на Долни Богров. Защото в такива моменти осъзнаваш колко е лесно да помогнеш на човек, който трябва да стигне някъде. И защото това лято стопаджиите пак ще ви махат да спрете и ако имате някое излишно място, искате да се запознаете с напълно неочакван човек, който е усмихнат, носи чисти дрехи и може да ви зареди с настроение, смело спрете и попитайте: „За къде си?“