Думите на студента по медицина Мирослав Върбев към управляващите предизвикаха огромно внимание във Фейсбук. Публикуваме поста с негово разрешение.
"Здравейте!
Искам да ви запозная с втори сезон на един проблематичен филм, жанр –трагикомедия. Също искам да попитам властимащите, онези, които взимат важните решения за моето образование, няколко деликатни въпроса.
По повод преминаването към онлайн обучение на медицинските университети, смятате ли, че тази форма би ни подготвила практически на нужното ниво, което вие парадирате, че имаме след дипломиране?
Знаете ли, че дори и при присъствено обучение има студенти, които не познават хирургичния инструментариум? Студенти, които никога не са хващали скалпел, такива, които никога не са шили една елементарна рана.
Не всичко е хирургия, да... Има студенти, които никога не са слушали сърце или бял дроб. Такива, които не могат да различат перикардно триене от боботене на Фики в "33".
Има и такива, които никога не са виждали ехограф, които не са се запознали поне минимално с методите на образна диагностика.
Смятате ли, че онлайн тези практически минимуми ще бъдат покрити?
Всъщност... какъв е планът ви за действие? Тепърва да обучавате д-р Х, който е на 75 г. как да борави с интерактивните технологии и как да води онлайн обучение ли? Или пък да ангажирате д-р У, който е на 28 г. , да ни преподава от вкъщи, когато би трябвало да си почива след всички часове работа, след всички написани ИЗ-та, след всичкото четене за колоквиуми?
А какъв резултат очаквате да постигнете? Прекратявате присъственото обучение, с което нарушавате основен принцип от медицината: "око да види – ръка да пипне", нали на него ни учихте по пропедевтика. Но повечето студенти така или иначе сме в болниците, защото работим, стажантстваме или доброволстваме, така че излиза явно пак сме в рискова среда.
Не се тревожете, ние ще бъдем знаещи и кадърни в специалността, която сме си харесали, в специалността, в която въпреки вас ни обучават. Ала какво да кажем на пациентите, които попитат страничен въпрос: "Съжаляваме, тези цикли ни бяха онлайн, имахме само 2 упражнения за по 40 минути".
Нещо, което крайно ме възмути!!! Не смятате ли, че е меко казано лицемерно да прекратявате нашето присъствено обучение, защото криело риск, а в същото време да ни се молите доброволно да отидем в ковид отделенията, където да работим за аплодисментите на 21:00?!
За финал ще кажа – спокойно, ние ще дадем всичко от себе си да бъдем умели и можещи въпреки вас, въпреки отношението на пациентите, въпреки някои началници на клиники и директори на болници, въпреки заплащането. Ако ли не... всички знаем къде се намира Терминал 1... Останете със здраве!
