Общество

Шведският модел... по български

Швеция съветва, България забранява

Шведският модел... по български

Снимка: DW

„Сега виждаме ясно, че малката възможност да си отдъхнем, която имахме през лятото и есента, вече я няма“. Това е част от посланието на министър-председателя Бойко Борисов във фейсбук профила му на 25 ноември. Оказва се, че думите не са само негови – абсолютно същото изречение използва и шведският му колега Стефан Льовен в телевизионно обръщение към нацията от 22 ноември.

За потенциалното плагиатство сигнализира икономистът Иво Мирчев, който откри цели пасажи, взаимствани от речта на Льовен и подписани от името на българския министър-председател. Голяма част от тях се припокриват по смисъл, а някои изречения съвпадат почти дословно. Льовен заявява: „Швеция е подложена на изпитание. Но Швеция ще се изправи“, а Борисов –  „Подложени сме на изпитания. Но ви уверявам, че заедно ще се справим с тях“.

Това са само няколко примера за безспорните сходства в изказванията на двамата премиери. Приликите между тях обаче спират тук – политиката им за справяне с коронавируса се различава коренно и докато шведската бе определена от Световната здравна организация като добър пример за борба с вируса, то България заема първо място по смъртност в Европа в няколко поредни дни.

Какви са разликите?

По време на първата вълна от COVID-19 Швеция избра необичайна стратегия за справяне с пандемията – вместо да затваря хората и бизнесите им, да забранява и ограничава, шведското правителство заложи на цивилизованите препоръки. Властите препоръчаха спазването на социална дистанция и работата

Има още...


дистанционно, когато е възможно. Училищата, детските градини и ресторантите останаха отворени, но всички публични събития бяха отменени.

Управляващите смятат, че шведите са достатъчно съвестни да се пазят и сами, затова държавата не беше затворена дори когато цяла Европа ограничи пътуването. Нещо повече – Швеция призовава своите съседи да запазят националните си граници отворени с мотива, че могат да преборят пандемията заедно. Въпреки това Финландия, Дания и Норвегия затвориха границите със северната си съседка.

И макар Швеция да остана неразбрана дори от съседите си, тя не промени курса. Мнозинството шведи подкрепят модела още от самото му създаване – през април 63% от тях заявяват, че са съгласни да имат препоръки, а не забрани. Обяснението е просто – отношенията между гражданите и държавата са пълната противоположност на тези у нас.

Шведите се доверяват на властта, защото тя се грижи за тях, а властта от своя страна разчита на самодисциплината и съвестта на гражданите и вместо да управлява контрол над тях, всъщност им го преотстъпва.

Подобни сложни демократични ценности все още нямат почва да виреят на родна земя. Ние не се доверяваме на властта. И има защо. 

Българската политика за справяне с коронавируса е основана на хаос, неразбиране на проблема и абсолютна дестабилизация както на държавния апарат, така и на цялата здравна система.

Още през март Министерството на здравеопазването издаваше противоречиви заповеди, които се сменяха през ден и често си противоречаха или се изключваха взаимно. Стигна се и до абсурдни решения като затваряне на паркове и градски градини, което лиши милиони българи от най-полезното нещо за здравето им – чистия въздух и движението. И всичко бе придружено със забрани, ограничения и солени глоби.  

През лятото броят на случаите драстично намаля по целия свят, включително в България и Швеция. Това създаде малката заблуда, че може би вирусът ще остане само в първата половина на 2020. Тогава критиките към шведската стратегия започнаха да намаляват, защото, въпреки първоначално големия брой смъртни случаи там (предимно на възрастни хора), постепенно заразата поутихна и това дори провокира предположения от инфекционисти, че по-голямата част от шведското население вече е прекарало вируса и е развило имунитет. Руският имунолог Владислав Жемчугов дори заяви в края на октомври, че според него Швеция ще е първата държава, в която пандемията ще приключи именно защото вирусът се е движил свободно и скоро няма да има кой да се разболее от него.

Днес Швеция, също като цяла Европа, преживява втората вълна на коронавируса. През последния месец броят на заразените варира между 3 и 5 хил. на денонощие, но страната продължава да следва неотлъчно своята политика на незабрани. Именно на забраните пък е основана цялата концепция на българското правителство за борба с Covid. Разликата между двете държави се вижда и с просто око – в Швеция почти никой не носи маски, хората просто се стараят да спазват препоръчаната дистанция от 2 метра. Няма официална мярка, прави се доброволно. Затова приликите в речите са смехотворни: 

Льовен казва„Въпреки всичко – строят се сгради и пътища“. Борисов пише същото –  „Продължаваме да строим пътища, защото след пандемията инвеститорите трябва да могат да стигнат до всяко крайче на България“.

Льовен: „Въпреки всичко – нашите деца получават образование и имат желание да учат“, Борисов: „Въпреки всичко – децата получават образование, а българските учители също са герои“. Льовен допълва: „Именно заради тях трябва да се прояви решителност, самодисциплина и чувство за лична отговорност“. И Борисов също допълва„Да проявим заедно решителност, самодисциплина и чувство за отговорност“.

Към момента общият брой на случаите в България е 133 хил. и над 3300 починали при почти 7-милионното ни население. Междувременно 10-милионната Швеция отчита 236 хил. заразени от началото на пандемията, като живота си са загубили над 6600 души. Вирусът обаче все още се развива, затова само времето ще покаже коя от двете стратегии е по-успешна.

 

Ще получим е-здравеопазване, ама друг път