Църквата „Света София“ в Истанбул е символ на етническия мир и културното многообразие. Ето защо решението на турския президент Реджеп Ердоган да я превърне в джамия, предизвика сериозно дипломатическо напрежение.
Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас определи случващото се като историческа грешка, водеща към разрив. Той заяви още, че Гърция ще положи усилия за прилагане на санкции срещу Турция от страна на международни организации и на ЕС. ЮНЕСКО също се произнесе със становище и отбеляза, че подобни решения трябва да се съгласуват с Комитета за световното наследство. Опасения бяха изразени и от руска страна, а в последвал телефонен разговор между Путин и Ердоган турският президент обещал на руския си колега да осигури съхранението на всички християнски ценности и да не ограничава достъпа на туристи до „Света София“. Въпреки това в нея ще се провеждат мюсюлмански богослужения, имами ще четат Корана денонощно, а стенописите в сградата ще бъдат покрити. Акт, който дори Османската империя не е предприемала.
Храмът е построен през VI в. при управлението на византийския император Юстиниан и е считан за един от най-значимите паметници от византийската епоха. След като османците превземат Константинопол през 1453 г., базиликата е превърната в джамия. Разпадането на Османската империя след Първата световна война обаче дава началото на Република Турция. Начело на младата република е Мустафа Кемал Ататюрк, който оценява значението на архитектурното произведение и през 1935 г. обявява „Света София“ за музей.
Оттогава той е посрещнал стотици милиони туристи от цял свят. Миналата година това бе най-посещаваният туристически обект в Турция, отворил вратите си за над 3,8 милиона посетители. За православните християни храмът е символ на божественото – огромният купол, каменните стъпала, вдлъбнати от милиардите стъпвания върху тях, усещането за величие и приемственост, връзката с вярващите, които преди хиляди години са били на същото място. Атеистите пък оценяват наследството в архитектурен, културен и исторически аспект, защото храмът е оцелял през вековете и макар да е бил в пределите на различни държави, той е бил константата, която да им напомня, че всичко е временно.
Всяка култура е оставила своя отпечатък върху „Света София“ – при построяването й византийците носят колони и мраморни блокове от цялата империя по Средиземно море, а вътрешността й е облицована със златни мозайки и скъп мрамор. Изграждането й буквално изпразва хазната на империята. При превземането на Константинопол катедралата е разграбена и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени. По време на обсадата църквата се използва за убежище на жени, деца и всякакви хора, които не могат да участват в битката, затова още с разбиването на вратите на храма султан Мехмед II заповядва превръщането му в джамия. Избодени са очите на повечето изобразени ангели в стенописите, защото ислямът забранява изобразяването на хора и животни в храмовете. Накрая Ататюрк превръща всичко това в музей, който сам да разказва историята си.
Настоящият президент на Турция поиска храмът отново ще бъде превърнат в джамия. По време на изслушването пред Държавния съвет президентът аргументира искането с твърдението, че подписът на Ататюрк под документа е фалшив. Това също е символичен акт, защото цялостната политика на Ердоган е обратна на кемализма. Докато доктрината на Ататюрк поставя основите за развитието на Турция в демократична държава по западен модел, то Ердоган прави стъпки назад и връща страната в тъмните й години на безправие и авторитаризъм.
Въпреки това „Света София“ остава на света. Тя принадлежи на цивилизацията и случващото се с нея в момента ще е само период, за който ще четат нашите наследници. Защото управлението на Ердоган, както и всяко друго, ще има своя край. „Света София“ отново ще го надживее. И ще разказва.
