Предполагам, че и твоята майка ти казва, че ти си най-важното и ценно нещо в живота й. И на мен все ми го повтаря. Обаче редовно се оказва, че има да върши нещо важно. Нарича го работа. Или все бърза. Обикновено пак за същата тази работа. Сутрин бърза, вечер е уморена, а когато не съм на детска градина пък имала да върши нещо из къщи. Ами аз? Кога ще се занимава с мен? Ще ви разкрия своята тайна как я карам да ми обръща внимание. Честно казано, не знам защо го нарича така, като нито е нещо опасно, за което да внимавам, нито обръщаме нещо. Както и да е. Възрастните говорят безсмислици понякога, но това е друга тема.
Най-бързият и безотказен начин да накараш мама да се занимава с теб е като направиш нещо, което ти е забранено. Вариантите са хиляди, защото, предполагам, и на теб ти е забранено да вършиш много интересни неща. Спомни си за всичко, което не трябва да пипаш – контакти, копчета, уреди, не бива да дърпаш пердето или котката за опашката, да си играеш на чешмата, да тършуваш из шкафовете (особено в онези, до които се стига само със столче), да ровиш в чантата на мама, да си играеш на компютъра й, да хвърляш разни неща по земята, да си играеш с храната... Сещаш се – всичко с „не” отпред! Лошото е, че обикновено това кара мама веднага да спре работата, но после е и доста ядосана. И ми се кара. Аз лично не обичам да сме скарани, ама тя понякога не ми оставя друг избор.[[quote:0]]Можеш също така „да се правиш на интересен”. Обаче ако си вече кака, може да си останеш само с коментара „не се прави на бебе”. Не разбирам защо това вършеше работа преди, а сега - не... Пораснала съм била?! Понякога все пак успявам да я разсмея и тогава е супер! Даже се заиграва с мен. Ама не винаги.
Има и още един начин, за който чух в детската градина – да се правиш на болен. Така де, да кажеш, че те боли коремчето или нещо такова. Тогава майките зарязвали моментално всичко, гушкали те и започвали да изпълняват всичко, което пожелаеш. Звучи супер, ама на мен ми се струва лошо. Когато съм болна, мама ми обръща внимание и с нищо друго не се занимава, обаче и много се тревожи, дори понякога плаче... Аз не обичам мама да плаче.
Най-весело е, когато правя нещо, което кара мама да се смее. Танцувам, казвам смешни неща, гъделичкам я. Това е супер, обаче понякога мама не е „в настроение”. Не знам защо не вземе да влезе в това настроение и да се повеселим заедно, но както вече казах – възрастните са странни понякога.[[more]]Ето я и моята тайна. Мама, освен работа, върши и други неща. И аз много обичам да й помагам да ги върши. Особено когато тя сама ми предложи. Тогава не ми се кара, дори и да не правя всичко „както трябва”. Освен това никога не нарича смешките ми бебешки. Сигурно защото като вършим нещо заедно, означава, че и аз съм пораснала. А и тогава винаги излиза от онова, другото „настроение”. Пък и се научавам на супернеща! Да мета, да простирам дрехите, да ги сгъвам, да правя палачинки или кексчета, да оцветявам и режа с моята ножичка, дори да мия чинии. Затова и не пропускам възможност да й помагам, когато ми предложи. Винаги е забавно да вършим нещо заедно, а и мама казва, че се гордее с мен и ме гушка.
Повярвай ми – това е най-хубавият начин да накараш мама да ти „обръща внимание”!
