Една обикновена учителка и необикновена, смела жена. Такава е 37-годишната Светлана Тихановска. Жената, която успя да обедини опозиционните сили в Беларус срещу авторитарното управление на Александър Лукашенко, определян като "последния диктатор в Европа" заради своите 26 години начело на страната.
Десетки хиляди граждани подкрепиха Светлана Тихановска по време на кампанията ѝ на най-големите демонстрации в страната от 1991 г. насам. Хиляди хора излязоха по улиците и след обявяването на изборните резултати, от които стана ясно, че Лукашенко печели шести мандат. В интервю за Асошейтед прес тя определи сама себе си за „символ на промяната“.
Промяна, от която се страхува самият Лукашенко и която доведе до арестта на Тихановска и последвалото ѝ бягство в Литва. Но коя е Светлана Тихановска, преди да попадне в светлината на политическите прожектори?
Тя е „дете на Чернобил“ – едно от многото, чийто живот е в пряка или косвена опасност след ядрената авария. Затова, когато е на 12, се налага да прекара цяло лято в Ирландия, където се лекува заедно с други деца от Беларус. Там е приета с радост от семейството на Хенри Дийн и неговата съпруга Мариан, които я наричат Света. Къщата им се намира в град Роскрей, а в средата на 90-те никой дори не подозира за борбата, която Света ще поведе след години.
По това време Дийн пътува многократно до Беларус в рамките на благотворителна инициатива за пострадалите от Чернобилската авария и посещава Микашевичи, родното село на Светлана, което се намира на 40 километра северно от границата с Украйна и е едно от тежко засегнатите места. Пред The Guardian той разказва, че местните болници са били пълни с деца с най-различни здравословни проблеми. Със Светлана се среща благодарение на нейна учителка, която е и негова преводачка.
Хенри Дийн и съпругата му казват, че Света е била изключително интелигентно и жизнерадостно момиче с впечатляващи познания по английски, заради което често превежда и помага на другите деца. В Роскрей за "децата на Чернобил" са полагани специални медицински грижи, като най-често те страдали от проблеми със слуха и зрението. Благоприятните условия и изобилието от качествени храни в Ирландия обаче им помагали да се възстановят и укрепнат. Някои от децата са били наистина травматизирани, и то не само заради Чернобил, но и заради икономическата ситуация в Беларус по това време. Хенри си спомня, че освен на пикници и на кино, те обичали да обикалят евтините супермаркети и били особено впечатлени от размерите на семейните къщи в Ирландия.
Има и още...
Обикновено беларуските деца прекарвали по едно лято в семейството на Хенри Дийн, но Светлана се връщала всяка година и ставала все по-близка както с тях, така и с местната общност. Дори си започва работа във фабрика в Роскрей, за да осигури средства за образованието си в Брест. По-късно продължава продължава да пътува редовно до Роскрей, но вече като преводач на децата, включени в чернобилската програма.
По онова време беларуските деца не смеят да говорят или да критикуват властта в родината си, разказва пред The Guardian Хенри Дийн. Самата мисъл, че си от критично настроено срещу управлението семейство, е достатъчен повод за тревоги. Но не и за Светлана Тихановска. Тя говори съвсем свободно с "ирландското си семейство", заявява възгледите си и е категорична, че изборите в нейната страна са "подправени", а правата на хората – отнети. К
„Уморих се да търпя и да мълча, уморих се да ме е страх“, заяви само преди седмица Тихановска пред множество свои поддръжници в Брест, малко преди президентските избори, в които тя участва заради ареста на съпруга си, популярен опозиционен блогър, който имаше амбиции да участва в надпреварата. "Но щом аз мога да преодолея страха си, то тогава и всеки друг може". Светлана не само направи това, през последнит едни тя демонстрира и сила и воля, като отказа да приеме победата на Александър Лукашенко след избори, които бяха помрачени от твърдения за фалшифициране на вота.
