Ювал Ноа Харари e израелски професор по история, преподавател в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим и автор на международния бестселър "Sapiens. Кратка история на човечеството", издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 г. на английски език, преведена на още 30 езика, включително и на български. Книгата изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Следващата му много успешна книга е "Homo deus. Кратка история на бъдещето". В нея той обръща внимание на това, че човешкият род днес е в състояние да овладее масовия глад, епидемиите и войната. Те вече не са непонятни и неконтролируеми природни сили, а предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, отколкото от глад; от старост, отколкото от заразни болести; повече хора се самоубиват, отколкото са убити от войници, терористи и престъпници.

Текстът на Ювал Ноа Харари е публикуван във Financial Times, а преводът е на Момичетата от града.

Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хора и правителства ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще окажат огромно въздействие върху света през следващите години. Ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва и да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как ще преодолеем непосредствената заплаха, но и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще бъдат все още живи, но ще ни се наложи да заживеем в един различен свят.

Много краткосрочни извънредни мерки ще се превърнат в спасителен пояс за живота ни. Такова е естеството на спешните ситуации. Те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обмисляне, се вземат за броени часове. Не съвсем обмислени и дори опасни технологии се вкарват в действие, защото рисковете от бездействието са по-големи.

Цели държави са в ролята на опитни мишки в мащабни социални експерименти. Какво се случва, когато всички работят от вкъщи и общуват само от разстояние? Какво се случва, когато цели училища и университети преминават в онлайн среда? В нормални времена правителствата, бизнеса и образователните институции никога не биха се съгласили да провеждат подобни експерименти. Но това не са нормални времена. В това кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Вторият – между националистическата изолация и глобалната солидарност.

Наблюдение"под кожата" 

За да се спре епидемията, цялото население трябва да спазва определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва тези, които нарушават правилата. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не можеше да следи 240 милиона съветски граждани денонощно, нито пък можеше да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация. КГБ разчиташе на човешки агенти и анализатори и просто не беше възможно за всеки гражданин да отговаря по един агент. Но сега правителствата могат да разчитат на вездесъщи сензори и мощни алгоритми, вместо на шпионски игри от кръв и плът. 

В битката си срещу епидемията на коронавирус няколко правителства вече използват нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният е случаят на Китай. Чрез внимателно наблюдение на смартфоните на населението, използването на стотици милиони камери за разпознаване на лица, които задължават хората да проверяват телесната си температура и да рапортуват за медицинското си състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да следят движението им, разпознавайки всеки, с когото те са били в контакт. Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти.

Този вид технология не е ограничен само до Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациентите, която обикновено се използва за борба с терористите. Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я прокара чрез "спешно постановление". Може и да смятате, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората. И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да е важен преломен епизод в историята на наблюдението. Не само защото може да превърне в нещо напълно нормално използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но и защото означава драматичен преход от външно наблюдение ("над кожата") към вътрешно ("под кожата").

Досега, когато пръстите ни докосваха някой линк върху екрана на смартфона, правителството искаше да знае какво точно натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега правителството иска да знае температурата на пръстите ни и кръвното налягане под кожата ни. 

И още ...