Ювал Ноа Харари e израелски професор по история, преподавател в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим и автор на международния бестселър "Sapiens. Кратка история на човечеството", издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 г. на английски език, преведена на още 30 езика, включително и на български. Книгата изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Следващата му много успешна книга е "Homo deus. Кратка история на бъдещето". В нея той обръща внимание на това, че човешкият род днес е в състояние да овладее масовия глад, епидемиите и войната. Те вече не са непонятни и неконтролируеми природни сили, а предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, отколкото от глад; от старост, отколкото от заразни болести; повече хора се самоубиват, отколкото са убити от войници, терористи и престъпници.
Текстът на Ювал Ноа Харари е публикуван във Financial Times, а преводът е на Момичетата от града.
Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хора и правителства ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще окажат огромно въздействие върху света през следващите години. Ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва и да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как ще преодолеем непосредствената заплаха, но и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще бъдат все още живи, но ще ни се наложи да заживеем в един различен свят.
Много краткосрочни извънредни мерки ще се превърнат в спасителен пояс за живота ни. Такова е естеството на спешните ситуации. Те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обмисляне, се вземат за броени часове. Не съвсем обмислени и дори опасни технологии се вкарват в действие, защото рисковете от бездействието са по-големи.
Цели държави са в ролята на опитни мишки в мащабни социални експерименти. Какво се случва, когато всички работят от вкъщи и общуват само от разстояние? Какво се случва, когато цели училища и университети преминават в онлайн среда? В нормални времена правителствата, бизнеса и образователните институции никога не биха се съгласили да провеждат подобни експерименти. Но това не са нормални времена. В това кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Вторият – между националистическата изолация и глобалната солидарност.
Наблюдение"под кожата"
За да се спре епидемията, цялото население трябва да спазва определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва тези, които нарушават правилата. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не можеше да следи 240 милиона съветски граждани денонощно, нито пък можеше да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация. КГБ разчиташе на човешки агенти и анализатори и просто не беше възможно за всеки гражданин да отговаря по един агент. Но сега правителствата могат да разчитат на вездесъщи сензори и мощни алгоритми, вместо на шпионски игри от кръв и плът.
В битката си срещу епидемията на коронавирус няколко правителства вече използват нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният е случаят на Китай. Чрез внимателно наблюдение на смартфоните на населението, използването на стотици милиони камери за разпознаване на лица, които задължават хората да проверяват телесната си температура и да рапортуват за медицинското си състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да следят движението им, разпознавайки всеки, с когото те са били в контакт. Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти.
Този вид технология не е ограничен само до Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациентите, която обикновено се използва за борба с терористите. Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я прокара чрез "спешно постановление". Може и да смятате, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората. И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да е важен преломен епизод в историята на наблюдението. Не само защото може да превърне в нещо напълно нормално използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но и защото означава драматичен преход от външно наблюдение ("над кожата") към вътрешно ("под кожата").
Досега, когато пръстите ни докосваха някой линк върху екрана на смартфона, правителството искаше да знае какво точно натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега правителството иска да знае температурата на пръстите ни и кръвното налягане под кожата ни.
И още ...
"Извънредният пудинг"
Един от проблемите, с които се сблъскваме, когато се опитваме да разберем как да възприемаме наблюдението, е, че никой от нас не знае точно как ни наблюдават и какво може да ни донесе това през следващите години. Технологията за наблюдение се развива с изключителна скорост и това, което изглеждаше като научна фантастика преди 10 години, днес даже е демоде.
Ето и едни мисловен експеримент – представете си хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която да следи телесната температура и сърдечната честота 24 часа в денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди вие да го разберете, а също така ще са наясно къде сте били и с кого сте се срещали. Веригите на зараза могат драстично да се съкратят и дори да изчезнат напълно. Подобна система може безспорно да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?
Недостатъкът е, разбира се, че това ще направи напълно легитимна една ужасяваща нова система за наблюдение. Ако знаете например, че съм кликнал на линк на Fox News, а не на CNN, това може да ви разкрие някои неща за моите политически възгледи и може би дори и за личността ми. Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме кара да се смея, какво ме кара да плача и какво ме кара наистина да се ядосвам.
Важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, би могла да идентифицира и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, те биха могат не само да прогнозират нашите чувства, но и да ги манипулират и да ни продават всичко, което биха пожелали – било то продукт, или политик. Биометричният мониторинг би накарал хакерските атаки на Cambridge Analytica да изглеждат като нещо от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., когато всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна денонощно. Ако слушате реч на Великия водач и гривната знак за гняв, с вас е свършено.
Разбира се, биометрично наблюдение може да бъде възприето като временна мярка, предприета по време на извънредно положение. Която да изчезне, когато то приключи. Но временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните положения, тъй като на хоризонта винаги се задава нова спешна ситуация. Моята родна страна Израел например обяви извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което оправда редица временни мерки – от цензурата на пресата и конфискацията на земята до специалните разпоредби за приготвяне на пудинг (не мислете, че се шегувам!). Войната за независимост отдавна е спечелена, но Израел никога не е обяви край на извънредната ситуация и не е успя да премахне много от „временните“ мерки от 1948 г. (постановлението за "извънреден пудинг" беше милостиво отменено през 2011 г.).
Дори когато инфекциите от коронавирус намаляват до нула, някои гладни за данни правителства биха могли да твърдят, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна на коронавирус или защото има нов щам на Ебола, развиващ се в централна Африка, или защото... разбирате идеята ми. През последните години се разрази голяма битка за поверителността на личните ни данни. Кризата около коронаворуса може да бъде преломна точка в битката. Защото, когато хората трябва да направят избор между личния живот и здравето, те обикновено избират здравето.
Сапунената полиция
Коренът на проблема е в това да искаш хората да избират между личния живот и здравето. Защото това е фалшив избор. Можем и трябва да се радваме както на личен живот, така и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем епидемията на коронавирус не чрез установяване на тоталитарни форми на наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите. През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на епидемията бяха направени от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни се възползваха и от приложения за проследяване, те разчитат много повече на задълбочено тестване, на честност и на доброволно сътрудничество на добре информираната общественост.
Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезни указания. Когато им се съобщават научни факти и когато те се доверяват на публичните власти, за да им обяснят тези факти, гражданите могат да вземат правилното решение, дори и когато Big Brother не ги наблюдава. Самомотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от невежото население, жертва на полицейщина.
Помислете например за миенето на ръце със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. Това просто действие спасява милиони животи всяка година. Въпреки че го приемаме за даденост, едва през XIX век учените откриват значението на измиването на ръцете със сапун. Преди това дори лекарите и медицинските сестри са минавали от една хирургическа операция към следваща, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора всекидневно мият ръцете си, не защото се страхуват от сапунената полиция, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм информиран за съществуването на вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.
И още ...
Но за да постигнете такова равнище на сътрудничество, се нуждаете от доверие. Хората трябва да вярват на науката, на публичните власти и на медиите. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопаха това доверие. Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, като твърдят, че просто не може да се има доверие на обществото да вземе правилното решение.
Обикновено доверието, което е разрушавано с години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена. В момент на криза умовете също могат бързо да се променят. Може да сте водили горчиви спорове с братята и сестрите си с години, но когато се случи нещо извънредно, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и приятелство и бързате да си помагате един на друг. Вместо да се изгражда режим на наблюдение, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и в медиите.
Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да овластяват гражданите. Подкрепям идеята да мога да следя телесната си температура и кръвното си налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаването на всемогъщо правителство. Те трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да търся отговорност от правителството за неговите решения.
Ако можех да следя собственото си медицинско състояние 24 часа в денонощието, не само щях да науча дали представлявам опасност за здравето на другите хора, но и кои навици допринасят за подобряването на здравето ми. И ако можех да получа достъп до надеждни статистически данни за разпространението на коронавируса, за да имам възможността да ги анализирам, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината и дали приема правилна политика за борба с епидемията.
Всеки път, когато се говори за наблюдение, не забравяйте, че същата технология обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от хората – за наблюдение на правителствата.
Следователно епидемията от коронавирус е огромен тест за гражданството. В следващите дни всеки един от нас трябва да избере дали да се довери на научните данни и на здравните специалисти, или да се вслуша в необоснованите теории на конспирацията и на самообслужващите се политици. Ако не успеем да направим правилния избор, може по-късно да ни се наложи да осъзнаем, че сме се отказали от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.
Нуждаем се от глобален план
Вторият важен избор, пред който сме изправени, е между националистическата изолация и глобалната солидарност. Както самата епидемия, така и произтичащата от това икономическа криза са глобални проблеми. Те могат да бъдат решени ефективно само чрез световно сътрудничество.
На първо място, за да победим вируса, трябва да споделяме информация в световен мащаб. Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Коронавирусът в Китай и коронавирусът в САЩ не могат да разменят съвети как да заразят хората. Китай обаче може да научи САЩ на много ценни уроци за коронавируса и как да се справят с него. Това, което италиански лекар открива в Милано рано сутринта, може да спаси живота в Техеран до вечерта. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко политики, то може да получи съвет от корейците, които вече са били пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие.
Страните трябва да са готови да споделят информация открито, да търсят съвет смирено и да могат да се доверят на данните и откритията, които получават. Също така се нуждаем от глобални усилия за производство и разпространение на медицинско оборудване, най-вече от тестове и респираторна апаратура. Вместо всяка държава да се опитва да го прави на местно ниво и да прибира каквото и да е оборудване, координираните глобални усилия могат значително да ускорят производството и да гарантират, че животоспасяващото оборудване ще се разпределя по-справедливо. Точно както държавите национализират ключовите индустрии по време на война, човешката война срещу коронавирус може да изисква от нас да "хуманизираме" основните производствени линии. Богатата страна с малко случаи на коронавирус трябва да е готова да изпрати ценно оборудване в по-бедна страна с много случаи, като се доверява, че ако и впоследствие се нуждае от помощ, други държави ще се притекат на помощ.
И още ...
Трябва да работим в посока на световното обединяване на медицинския персонал. Страните, които в момента са по-слабо засегнати, могат да изпратят медицински персонал в най-засегнатите региони на света – както с цел да им помогнат в най-тежкия момент, така и за да придобият ценен опит. Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да започне да протича в обратна посока.
Световното сътрудничество е жизнено необходимо и на икономическия фронт. Като се има предвид глобалния характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство реши да действа самостоятелно и пренебрегне останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза. Нуждаем се от глобален план за действие, и то бързо.
Друго изискване е постигането на глобално споразумение за пътуванията. Спирането на всички международни пътувания с месеци ще доведе до огромни трудности и ще попречи на войната срещу коронавируса. Държавите трябва да си сътрудничат, за да позволят поне групи от определени пътници да продължат да преминават границите: учени, лекари, журналисти, политици, бизнесмени. Това може да се постигне чрез постигане на глобално споразумение за предварителен скрининг на пътниците от техните страни. Ако знаете, че само внимателно проверени пътници са допускани до самолетите, ще бъдете по-склонни да ги приемете във вашата страна. Друго изискване е постигането на междудържавно споразумение за пътуванията.
За съжаление, в момента държавите едва вършат повечето от тези неща. Международната общност е обхваната от колективна парализа. Човек би очаквал още преди седмици да види извънредна среща на световните лидери, която да представи общ план за действие. Лидерите на Г-7 успяха да организират видеоконференция чак тази седмица (б. пр. – текстът е от 20.03.2020) и тя не доведе до никакъв план.
При предишни глобални кризи – като финансовата криза през 2008 г. и епидемията от Ебола през 2014 г., САЩ поеха ролята на световен лидер. Но сегашната американска администрация е абдикирала от тази роля. Тя обяви по ясен начин, че се интересува много повече от величието на Америка, отколкото от бъдещето на човечеството.
Тази администрация е изоставила дори най-близките си съюзници. Когато забрани всички пътувания от ЕС, тя не си направи труда дори да изпрати предварително уведомление – камо ли да се консултира с ЕС относно драстичната мярка. Администрацията скандализира Германия, след като (както се твърди) е предложила 1 милиард долара на немска фармацевтична компания, за да се сдобие с монополни права върху бъдещата ваксина срещу Covid-19. Дори ако администрацията в крайна сметка промени курса и излезе с глобален план за действие, малцина ще последват лидер, който никога не носи отговорност, никога не признава грешки, машинално приема цялата заслуга за себе си и оставя другите да поемат вината.
Ако празнината, оставена от САЩ, не бъде запълнена от други страни, не само ще бъде много по-трудно да се спре настоящата епидемия, но и нейното наследство ще продължи да трови международните отношения години наред. И все пак – всяка криза е и възможност. Трябва да се надяваме, че настоящата епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.
Човечеството трябва да направи избор. Ще тръгнем ли по пътя на разединението, или ще приемем пътя на глобалната солидарност? Ако изберем разединението, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-лоши катастрофи в бъдеще. Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които биха могли да нападнат човечеството през XXI век.
