Насилието поражда насилие. Това е един от първите уроци, който научаваш, когато започнеш да се занимаваш с темата (или тя изневиделица те връхлети).
По отношение на домашното насилие, когато в общия случай мъж бие жена си, твърде често тя прехвърля насилието върху децата. Логично, силният бие слабата, слабата, тъй като няма как да канализира тази агресия, която е получила, я избива, биейки безпомощния.
Това не е опит да защитя Катя Никифорова, напротив, и аз ревах, и аз се гневих, и аз си представях що за чудовище е тя, щом удря собственото си детенце, голо, по памперс, безпомощно и разчитащо единствено на нея.
Тя го блъска в гърдите, по лицето, а то казва вълшебната, мечтана от много жени думичка "Мамо" и целува ръката й. Не вярвам да има майка, чието сърце не се е раздрало при гледката.
Няколко въпроса имам:
Къде е бащата? Той наистина ли е заявил, че не обича момиченцето си? Не е ли видял, че го оставя на грижите на психически нестабилна майка? Той ли всъщност е причината за тази психическа нестабилност?
С какви мисли в главата Катя е правила прическа на момиченцето, кукуригу, сресвала е косичката й, слагала е ластиче, накрая вероятно се е усмихнала...
А после е изпитала нужда да заснеме как унижава, обижда и наранява човечето, което 9 месеца е било част от нея и знае как тупти сърцето й по-добре от всеки друг на света.
За бащата ли е заснето това видео? Защо наистина, защо?
Има епизоди в живота ми, които ме карат да изпитвам съчувствие към Катя. Дори сега, докато картините в главата ми са пресни и по-скоро искам да я залея с горещо олио, отколкото да я прегърна. Но знаете ли, бих я и прегърнала. Само любовта лекува травмите. Това е дълбоко ранена жена. Болна. Самотна. Предадена.
Най-големият ми "грях" пред дъщеря ми, според мен, беше именно това, че покрай дългата и тежка раздяла с баща й, аз я пренебрегвах. Тя беше бебе, случвало се е да реве, а аз да се крия в кухнята и да плача или да му пиша 16-и за деня SMS. Или той да излезе с думите "повече няма да ме видите", а аз, вместо да си играя с нея, да й правя прически или да я гушкам, се свивах в собствената си черупка и разсъждавах само върху това как да оправим отношенията си.
Особени моменти са това. Всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. Съдбата на Катя и дъщеря й със сигурност е различна от моята, но едно знам със сигурност:
Дете се прави от двама! Това не е факт от биологията и толкоз. Това е същината. И когато една жена стане майка, тя има нужда от любов, за да има какво да даде и на детето. От раните не покълват цветя, не. От тях излизат демони.
Всички видяхме демоните на Катя. Веднага я демонизирахме. А всъщност е редно да я лекуваме. Може би дори да я прегърнем. Да й покажем, че може и така, за да го предаде после на дъщеря си. Ако се пребори да си я върне. Ако съумее да заслужи отново да бъде родител и едно ангелче с нейната ДНК да целува ръката ѝ, която вече само ще я гали. Дано.
И пак питам, къде е бащата? Деца се създават от двама.
