Разбира се, че музейните работници, галеристите и библиотекарите заслужават по-големи заплати. Въпросът за заплащането им обаче върви ръка за ръка с един друг въпрос: защо музеите и галериите са празни?
Преди няколко дни бях в Националната художествена галерия, в частта, тържествено открита и претенциозно наречена "Квадрат 500". За цели два часа, които прекарах в най-голямата художествена галерия в България, между 4 и 6 часа следобед, видях още трима посетители! Разпоредителите, които видях, бяха поне двойно повече от нас. Те са занимаваха със: скандал на висок глас по телефона, споделяне на битови проблеми, гледане на видео на мобилен телефон и висок смях, дремане. Разбирам ги, и аз това бих правила, ако цял ден никой не влиза в светая светих на българското изобразително изкуство.
Когато говорим за повишаване на доходите на работещите в тази сфера, е редно първо да си зададем въпроса дали тези институции работят по съвременен и адекватен начин и дали са изчерпани всички възможности те да се превърнат в малко по-ефективни предприятия, макар и на много хора да им се струва, че културните обекти не бива да се подчиняват на пазарни правила. Напротив.
Проверявали ли сте например какво е работното време на НХГ? Като изключим понеделник, който е неработен ден, във всички останали дни се работи от 10 сутринта до 6 следобед. И като изключим всички ученици, студенти, пенсионери и такива като мен, които от време на време се шляят из града, не остава кой да разгледа експозициите през деня. Ако направим справка с работното време на някои големи европейски музеи ще открием – о, Боже! – че поне един ден в седмицата (не в годината) те работят до късно вечерта. Била съм, знам, че е пълно.
Още: правят ли се опити да се насочи потокът от туристи към музеите и галериите? Това е трудна задача, но не е невъзможна – подлежи обаче на планиране и последователни усилия от страна на държавната и общинската администрация. Да сложиш една табела на кирилица, която да указва посоката към даден обект, не е достатъчно. Да не говорим за обектите, до които няма нормален път и инфраструктура, в които няма отопление и прочее. Погледнете и сайтовете на големите наши музеи – броят се на пръсти тези, които имат съвременни и адекватни интернет страници, които да рекламират техните експозиции.[[more]]Как по друг начин да напълним музеите и галериите? Ами да направим посещението на ученици задължително. Да, това няма да напълни касата им, но ще напълни съществуването им със смисъл. Вижте „Музейко“ – посещението на ученически групи там е всекидневие. Какво по-хубаво от това един път в месеца часът по изобразително изкуство да се провежда в някоя галерия? Как иначе създаваме познания и възпитаваме вкус? Навик да „ходиш по музеи“?
В българските музеи и галерии има безценни артефакти, прекрасни произведения на изкуството и в тях работят истински професионалисти. Това е безспорно. Влизала съм в провинциални музеи – студени, мрачни и на практика изоставени, които съществуват само благодарение на ентусиазма и професионализма на хората, които работят там. Те заслужават нормално заплащане, това също е безспорно. Първият и най-важен въпрос обаче е как да напълним тези музеи с посетители. Иначе какъв е смисълът?!
