ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Такива любови днес стават все по-малко възможни, но за да ги има, шапките трябва да са долу."

"Такива любови днес стават все по-малко възможни, но за да ги има, шапките трябва да са долу."

Завършвам поредицата "Какво искат жените" с класика. Йосиф Влъчков е на 87 години – еманация на опит и мъдрост. Брат или двойник на Дядо Коледа – оставям на вас да прецените.

Докато взимам интервюто с него, 6-годишният ми син седи неотлъчно, гледа и слуша. Накрая го пита "Tи за момичетата ли говориш?", а Йосиф му отговаря "За момичета говоря, да. За момичетата."

 

Какво искат жените?

Днес всички мислят, че в различните времена жените са искали различни неща. Но във всички времена има едни общи неща, които са радвали жените – любов и уважение.

Аз съм роден през ноември 1930 г. в България, в която жените и мъжете се стремяха към две неща: мир в къщата, за който се грижеше главно жената, и изхранване на семейството, което беше отговорност на мъжа. Днес сума жени са се нагърбили и с двете и това не е добре. Даже съм притеснен за поколенията и за това как ги възпитаваме.

Едно време жените много държаха мъжът да не стане за посмешище – дали заради пиене, дали заради облекло. Трябваше да сме спретнати и да знаем какво говорим и какво правим.

Какво не разбирате у жените?

В последно време се тревожа, че жените не уважават нашия пол. Много се разви обществото, жените работят много, но семействата изостават. От всички животни само лисичокът помага в отглеждането на малките лисичета, и то защото е мързелив и иска да стои у дома и да лежи. Всички останали, включително и човекът, разчитат предимно на майката – тя износва децата, тя ги кърми, отглежда, възпитава. 

Не разбирам защо мъжете днес не умеят да свалят шапка, да отварят врата, да си контролират думите и да вадят портфейла не само за малките сметки.
Но да кажем, че други нужди, икономически, налагат ролята на жената да бъде сменена, защото, ако у дома пищят 4 деца, няма избор. А и нали въпросът беше "какво не разбирам у жените".

Не разбирам как може с години да говорят толкова много. Стават сутрин и едва умили очи, излизат на приказки в "махалата". Губят си времето, оставят важните дела.

Но искам да кажа и какво не разбирам у мъжете днес. Не разбирам защо не умеят да свалят шапка, да отварят врата, да си контролират думите и да вадят портфейла не само за малките сметки. Прадядо ми почина на 103 години през 1937 г. влюбен в една и съща мома – Кътина. Такива любови днес стават все по-малко възможни, но за да ги има, шапките трябва да са долу.

Разкажете ми за своята любима.

Ние сме женени от 60 години – една трагедия е това! Други хора се събират, разделят, а ние все заедно.  Но извън шегата – хем късмет имах с Вера, хем и старание положихме. Когато през 60-те родителите ми се разболяха, ние ги приютихме и тя се грижеше за тях в продължение на 16 години. Е, за какъв човек говорим?!

Вера е голям човек и голяма жена. С един недостатък – много мисли за другите, много се тревожи. А откак тази година пострада и здравословно, съвсем се разтревожи. А аз винаги съм мислел, че мога да усетя човека и да го развеселя, да го накарам да се усмихне, да забрави, да омаловажи проблема. И най ми е тежко, че сега с нея се провалих. Но има време – и това ще мине. Тя пак ще се усмихва.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...