Натоварената улица в Кабул изглежда почти сякаш всичко е постарому. Хората все така бързат, търговци подреждат стоката си, а полицията насочва трафика. Промяната обаче е факт: вече почти не се срещат жени. Откакто талибаните превзеха афганистанската столица в неделя, жените избраха да се защитят, като останат на закрито. И макар талибаните да направиха изявление, в което твърдят, че правата на жените ще бъдат защитени в тяхното управление и ще разполагат с права, много афганистанки са ужасени от перспективата за живот под тяхното управление.
Тъжната действителност сочи, че тези, които са подхождали смело към външния свят, вече са облечени по-консервативно отпреди, а лицата им са скрити за света. Много от образованите, безстрашни жени, които през последното десетилетие градиха кариерата си, отчаяно търсят изход, притеснени, че може да се окажат следващата потенциална мишена на талибаните.
„Мисля за бъдещето си, дъщерите си, какво ще им се случи, ако ме убият - две дъщери без майка“, казва жена пред CNN. Жената, която от медията не назовават от съображения за сигурност, е работила за редица международни неправителствени организации. Тя споделя, че е прекарала цели дни в отчаяни молби за помощ, но не получава обратна връзка от никоя.
„Не е лесно... с повече от 10 години опит в работата с международни организации и нито една от тях не ми помогна“, казва тя.
Едно е ясно - страхът е всеобхватен.
Спомените от времето, в което талибаните управляваха страната, все още са болезнени. А хората имат пълното основание да се страхуват.
Собственик на магазин за дрехи споделя, че е продал много бурки през последните дни. Те бяха задължителни за жените, когато талибаните управляваха за последен път в Афганистан през 90-те години. Под управлението на талибаните жените бяха задължени да носят бурка, да излизат навън само придружавани от мъже, а момичетата нямаха право да ходят на училище. Религиозната полиция налагаше брутални наказания като бой с пръчка за излизане от вкъщи без придружител и убийство с камъни в случай на прелюбодейство.
Бурките бяха далеч по-рядко срещана гледка в Кабул през последните две десетилетия, но новината, че талибаните отново са начело, предизвиква драстично увеличение в продажбите. Според търговеца, клиентите му са предимно мъже, които са уплашени и ги купуват за своите съпруги, дъщери и сестри, защото смятат, че отсега нататък това може да е единственият начин да бъдат в безопасност по улицата.
В началото на юли бойци на движението нахлуха в клонове на местна банка в град Кандахар, наредиха на жените, които работят там, незабавно да си отидат вкъщи и ги предупредиха, че повече няма да работят в банката. По думите на служителките талибаните са им предложили техни роднини – мъже, да заемат постовете им. Факт е, че жените и момичетата са най-онеправдани - те губят повече от всеки друг. Свободата си на движение, свободата да работят, правото на образование, както и възможността да се изразяват свободно – да носят бижута, да покажат лицата си, да говорят открито. Отговорът на въпросите класните стаи ще останат ли празни и ще могат ли жените да работят, отново са на дневен ред след години, прекарани в битки за тяхното отвоюване.
„Много е странно да нямаш право да ходиш на работа, но такова е положението сега“, казва пред Асошиейтед прес една от засегнатите жени. Тя е работила в счетоводния отдел на банката.
Това представлява жестоката реалност на живота в Кабул в момента. Засега талибаните настояват животът да продължи нормално, като казват на държавните служители да се върнат на работа. Ръководителите на групата заявиха, че няма опасност за "имуществото, честта и живота" на афганистанските граждани и са наредили да не се влиза в домовете на хората или да се конфискуват колите им.
Само обещанията обаче не са достатъчни, за да успокоят хората. Тежко въоръжените талибански бойци, патрулиращи в центъра на Кабул, все още не налагат строги правила върху живота на хората, но страхът, че това може да се промени във всеки един момент, е по-силен от всичко останало.
Шамсия Хасани - когато изкуството е по-силно от войната
