ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тази, която има празник. Веднъж в годината.

Тази, която има празник. Веднъж в годината.

Владимир Димитров-Майстора

Тя може да ти сготви нещо от нищо, дори когато в хладилника няма продукти. И то ще е най-вкусното ястие на света. Тя може да ти изпее приспивна песен или да ти разкаже последния епизод на сериала, който гледа "само така", за разтоварване. Може да ти каже лек за настинка, за разбито сърце, за нервно превъзбуждение.

Има в гардероба си поне една необличана красива дреха, която пази за специален случай. Пази и чеиза на баба си, тъкани и везани престилки и покривки. Тях никога не вади, дори за пред гости, но си ги обича и понякога ги гледа. Дълго.

Знае да седне с детето да решава задачи. Може да управлява автомобил, да смени бушон, да боядиса оградата.  Но тя има професия и е добра в нея. Въпреки че получава по-малка заплата от колегите си мъже, не мисли за това, просто така е било и преди. Вечер се прибира с торбите, напазарувала е и почва да готви. Онези вкусни гозби, които знае от майка си или от баба си. В събота пуска прахосмукачка и бърше прах от витринките, където е скътала кристала от сватбата. На вилата гледа градинка, което значи, че още непристигнала, почва да копае и плеви. После, наесен, прибира реколтата в буркани, да хапват децата през зимата.

Слава богу, когато роди, има право на дълго майчинство, нещо, в което е толкова добра. Когато отиде да ражда, я посреща най-бездушното отношение на света, но тя е свикнала и не очаква друго. Облича болничната нощница и търпи. В това е най-добра, впрочем.

Когато пусне радиото, предпочита вместо новини да послуша някоя оперна или народна музика, нещо за душата. Няма много време за кино и театър, но за нея такова посещение е празник. Иначе всяка вечер, след като останалите са си легнали, се опитва да гледа някой филм, въпреки че често заспива пред телевизора.

Тя никога не мрънка, само пред приятелки леко се оплаква, колкото да си смаже колелцата и да почне отново да търкаля голямата питка на ежедневието. Тя знае да търси и да създава красота и в панелния комплекс, и в занемарения селски двор.

Тя винаги ще бодне стръкче, ще направи сладки, ще върже шалче, ще закичи брошка. Тя ще гушне, ще приласкае, ще утеши.

На празници или когато има гости, се скъсва от готвене и сервиране, като че ли само тя няма празник никога.

Не, има празник. И този празник е веднъж в годината. И макар че у нас той често означава увяхнал карамфил и професионален банкет, това е празникът на жената.

Жената. Нашата баба, нашата майка, нашата дъщеря. Българската жена. Силна като живота и като земята, която я е родила. Която може всичко на света. Която се грижи за всички, опора е и извор на сила за всички.

Българската жена. Която, на всичкото отгоре, е и най-красива на света! Честит празник!

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...