Беше ми такъв ден – да празнувам Трети март като зрител. Означава – вместо да отида на Шипка или поне до паметника на Цар Освободител, да се разхождам от БНТ до Нова и обратно. Приповдигнат тон, развети знамена, бойни маршове, Божидар Димитров. Опити за аналитичност, нов поглед, съвременен прочит, Андрей Пантев. Не съвсем неочаквано повечето неща, които видях, бяха повече от очаквани. Но пък това си е традиция, нали? Както научих от Горан Благоев, пред чиято енциклопедичност свалям шапка, този празник българите празнуват тържествено вече от 127 години.
Сутринта беше по-скоро приятна, като се почне от Животът и други неща на семейство Григорови по Канал 1, с изключение на малко несполучливия им опит да развенчаят митовете за българите, с помощта на гостите си в студиото. Гостите обаче бяха, меко казано, учудени от избора на тема, а както правилно забеляза Иван Стамболов, особени хора трябва да сме ние, щом сме склонни да се оплюем навръх националния си празник. Стана ми малко неловко заради водещите и минах към Нова, където гостите на Витомир Саръиванов разискваха темата „Ретро ли е да си националист?”. Не разбрах защо се говореше за национализъм, който си е съвсем на мода в определени среди днес, а не ставаше въпрос за патриотизъм, понятие, толкова лишено от противоречивост и негативизъм, че е повече от ретро. Както и да е, Найо Тицин беше взел думата и слава Богу - хич не държах да чуя какво имат да кажат останалите гости. Дойде ред на бТВ и предаването на Лора Крумова, където пред изумения поглед на зрителите се мъдреше човек с вид на мутра, а темите на интервюто бяха „футболът, боксът и нощният живот на София”. Бил най-добрия приятел на някаква друга мутра, който пък бил прободен или прострелян преди дни. Това съм го изпуснала , но за съжаление не пропуснах нелепия и съвсем не празничен избор на авторите.
Празникът обаче си продължи, без да му пука, и премина в тържествено вдигане на трибрагреника, с главни действащи лица новият президент и разчувствания премиер под успиващия и невероятно богатия на информация и благодетелност коментар на гореспоменатия Горан Благоев. Зададе се порция Под Игото с коментари на Андрей Пантев и аз преминах на други честоти. Върнах се на българските телевизии привечер, за да видя отново премиера и президента, този път на тържествена заря. Целодневен ангажимент, и за тях, и за Горан Благоев. Следваха новините на всички телевизии, които отделиха много време на шествието на Атака и малко или почти никакво на митинга в защита на Витоша.
бТВ почете деня с епизод на бТВ репортерите, посветен на музейните и частните реликви от руско-турската война. Вторите, за разлика от съкровищата на музеите, не могат да се видят току-така дори да хванеш рейса до Бояна. Нова телевизия посвети вечерта си на „Обичам България”, което си беше съвсем на място в днешния ефир, особено заради страстта, с която играеха капитаните на отборите Андрей Слабаков и Юлиян Константинов и блясъка в очите на Бойко Василев и Мартина Вачкова, докато пееха възрожденски песни. Накрая едва издържах да свърши "Шоуто на канала", за да мога да гледам „След края на света” на Иван Ничев, който е един от хубавите български филми. Точно като за хепиенд на моя телевизионен Трети март.
