Едно от най-значимите събития в Европа през 2020 г. бе борбата на жените в Полша за правото да правят аборт, след като Конституционният съд ги забрани дори при тежки малформации на плода. За съжаление, много общества не са узрели за идеята, че женските права са общочовешки и засягат двата пола. Още по-страшно е, когато жената не се възприема като личност, а като собственост на бащата, брата или съпруга си и "честта на семейството".
Такъв е случаят в Пакистан, където да се родиш жена е равносилно на доживотно наказание. Там няма закон срещу домашното насилие – то дори се поощрява като начин за „превъзпитаване“ на жената от мъжа й. Обичайна практика е и жените да се изнасилват (често – групово), като наказание за прегрешенията спрямо собственото им семейство. Нападателите обикновено остават безнаказани, защото много малък процент от жертвите се осмеляват да проговорят. Причината – страх ги е за собствения им живот, опасяват се, че посегателството ще се повтори в знак на отмъщение или пък ако все пак дръзнат да съобщят на властите, преминават дълъг и унизителен процес, включващ тест за девственост. И ако жената не е девствена, тя няма морално право да повдигне обвинение за нападение или изнасилване.
Какво представлява тестът?
Тестът за девственост се извършва чрез вкарване на един или два пръста във влагалището на жената, за да се провери колко точно е стегнато и дали има химен, за да се определи дали жената е сексуално активна, или не е, както и до каква степен. Когато жертви на изнасилване потърсят помощ от властите, те задължително преминават през този тест, за да се провери дали наистина са били сексуално активни. Унижението обаче често води до т.н. „повторна виктимизация“, в която жертвата преживява повторно нападението си. Дори тестът да бъде преминат „успешно“ обаче, това съвсем не означава, че изнасилвачът в Пакистан ще получи наказание. Все пак там законите са писани от мъже за мъже и обслужват техните интереси.
Мухтаран Май, активистка за правата на жените, става жертва на групово изнасилване през 2002 г. Тя разказва пред „Дойче Веле“, че тестът обезкуражава жените да докладват за сексуални посегателства. "Използва се за унижение на жените в съдилищата", разказва Май. "Преминах през него и не мога да опиша унижението. Усещането е като втора травма. От полицейското управление до болницата всички ви зяпат.“
Дори след като жертвата на изнасилване преминава теста, според Май полицията все още може да манипулира резултата му, което създава повече проблеми за жертвите.
Ще спре ли безумната практика?
Светлина в тунела се появи едва тази седмица, когато за първи път в историята на ислямската държава съд в Лахор забрани провеждането на подобен тест. Върховния съд на Лахор, вторият град по население в страната, отсъди, че практиката „оскърбява личното достойнство на жената и следователно е против правото на живот и правото на достойнство“.
През март правозащитници заведоха дело срещу тази практика и настояха тя да бъде обявена за незаконна. Подобно дело се гледа в Синд и активисти за правата на жените се надяват решението на съда в Лахор да създаде прецедент за забрана в цялата страна.
Не е само Пакистан. Вижте още на следващата страница...
Съседна Индия забрани теста едва през 2013 г., а Бангладеш последва примера през 2018 г. Въпреки това някои индийски общности, например номадските, продължават да тестват „честта“ на жените. Практиката при тях е да се прави проверка за девствеността на булката преди сватбата. Той се извършва в сватбената нощ и е неизменна част от всяка местна сватба. Младоженецът може да анулира брака, ако съпругата му не е „доказала“ своята непорочност, а въпросната жена е обект на публичен линч и често е пребивана от членове на семейството заради това, че е накърнила фамилията.
Подобна е историята на индийката Анита, част от общността Канджархат. Пред BBC тя разказва как била принудена да се подложи на теста и това съсипало живота й. Тя знаела, че не ще се „провали“ на теста, защото с бъдещия й съпруг имали сексуални отношения от половин година по негово настояване. Ето защо тя очаквала той да се застъпи за нея в сватбената нощ. Но това не се случило.
„Мислех, че съпругът ми ще се застъпи за мен пред селищния съвет, но когато попитаха дали съм „чиста или нечиста“, той ме нарече измамница. Селският съвет ме обяви за „нечиста“ и си отиде, а аз бях оставена сама. Просто не можех да спра да плача“. Съпругът й поискал анулиране на брака заради „провала“ на теста, въпреки че причината за него е самият той. Когато социални работници от региона разбират за случая, те принуждават двойката да остане женена, но това само влошава нещата, защото я превръща в обект на системен тормоз както от мъжа й, така и от цялата общност.
И все пак тестът за девственост, освен че е болезнен и унизителен, е и абсолютно излишен, защото хименът може да се скъса и без полов акт, например при активно спортуване или друг вид физическо натоварване. От Международната здравна организация са категорични, че той няма медицинска стойност и изобщо не бива да се провежда с каквато и да е цел. Но понякога целта е само една – да унижи жените и да ги убеди, че те нямат право да разполагат със собственото си тяло.
