ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

The Mean World Syndrom, или как да не полудееш от глупост

The Mean World Syndrom, или как да не полудееш от глупост

Вавилонската кула“, Питър Брьогел

"Вярно ли?", "Стига, бе!", "Една жена ми каза..." 

Сякаш говорим на различни езици и никой никого не разбира. Светът повече от всякога прилича на Вавилонската кула след божието наказание, а на фасадата й има огромна плазма, по която денонощно текат новини. Единствената разлика е, че след „объркването“ на езиците се прибрахме по домовете си, вместо да се разпръснем по света.

Капсулното съществуване в условията на пандемия превърна медиите във всемирен глашатай, като детронира доскорошния коректив в процеса на информиране на всеки един от нас – живия живот.

Помните ли трагикомедията на КостурицаЪндърграунд? Част от героите, членове на сръбската комунистическа съпротива през Втората световна война, прекараха почти целия си съзнателен живот в едно мазе, манипулирани от свой доскорошен другар. Там те ядяха, пиеха, правеха любов, раждаха се и умираха, лееха снаряди и псуваха фашистите. А горе, на светло, светът следваше нормалния си ритъм, след войната. И не му пукаше за саможертвата на клетниците под земята. Всъщност светът не подозираше, че те съществуват.

Докато един ден не разбраха, че са ги "прецакали", че са ги излъгали...

Това често се случва във филмите на Костурица (и не само), но възхитителното му човеколюбие му пречи да нарече героите си идиоти. Затова и ги оставя симпатични. Дали обаче и ние ще имаме този късмет?

В началото на 21 век е малко наивистично да смятаме, че всичко, което дават по телевизора и пишат в интернет, е вярно. Че ако ти кажат, че да си под карантина, означава изобщо да не излизаш, не трябва да мърдаш от дивана. Ама ще се издушите бе, хора? Или, че ако не носиш нонстоп маска на улицата, празната улица, вирусът ще те настигне и ще ти влезе през устата, носа... Може да те настигне, може, приел образа на шофьор на автобус 120 на път за зоопарка! Да, мъчно ми е за много хора, които наистина се притесняват и нонстоп си мерят кръвното, но тяхното страдание е едно еснафско страдание. Те сами

всекидневно извървяват пътя към своята Голгота, носейки кръста на собствената си глупост.

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...