ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Титаничният талант на Казуо Ишигуро

Титаничният талант на Казуо Ишигуро

Обхвана ме бурна радост (не преувеличавам) - Казуо Ишигуро, още един мой любим писател след Модиано, получи Нобелова награда!

Открих този "чист" британец в списание "Съвременник" и още си пазя броя (дори нямам отделно книжно тяло) с наградения с "Букър" роман "Остатъкът от деня" (екранизацията на Джеймс Айвъри е най-хубавият филм на 90-те за мен!). Типично английска история за сервилен слуга по душа иконом, скован и сух педант, който от криворазбрана вярност (всъщност доброволно робство) пропуска всички възможности за щастие в живота си, дори в неговия безрадостен залез, когато пак не намира сили да си признае изгарящата го дългогодишна любов (съмнявате ли се, че Антъни Хопкинс и Ема Томпсън са родени за тези роли?!).

После дойде "Никога не ме оставяй" (също добър филм) - гладко разказана хващаща за гърлото антиутопия, в която клонинги се образоват и спортуват в престижни училища, защото се очаква да бъдат донори на оригиналите си, докато не умрат млади! Добре, а те нямат ли души и някой може ли да си представи ужаса на тяхното живеене, в което все пак намират време за любов и вярност?  Най-накрая "Когато бяхме сираци" ни пренася в Изтока, където един детектив, като взет от Остър или Пинчън, а не от Чандлър или Хамет, води разследване, обвито в непрогледния дим на опиума и прикрито от доброволно спуснатата завеса на травмиращите спомени и неосъществимите блянове.

Последната преведена негова книга, "Погребаният великан" (за Англия след крал Артур!), все още не съм прочел - безкрайно и мазохистично разтеглям очакваното удоволствие!

От краткото и повърхностно изброяване (сценарист е и на още един филм на Айвъри - "Бялата графиня") разбирате за какъв титаничен и разнообразен талант става дума. Всяко негово произведение е едновременно съвсем различно и всъщност много познато. Заради дълбочината, психологизма, естествената изгаряща емоция и дори съспенса, които той неподражаемо и оригинално създава.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.